Дойдох си на гости на село, въздухът чист, ухае на България,не е както в Берлин

Дойдох си на гости на село, въздухът чист, ухае на България,не е както в Берлин

Реклама

Дойдох си на гости на село. Е всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България,не е както в Берлин.

Улиците празни ,тук там някой дядо и баба останали да пазят духът на Родината ! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка .

Реклама

– Момче, спри за малко .
– Да, бабо, кажи.
– Аз май съм се объркала чедо !
Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.
– Тръгнах към дома си , ама май съм поела в друга посока! – и избърсва една сълза от очите си.
– Къде живееш? – питам я.
– Ами на центъра на селото ,аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?
– Не – отвръщам аз.
Бабата ме поглежда и очите и отново се насълзяват.
– Как така се обърках – тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си.
– Да те съпроводя до домът ти – успокоих я аз.
– Благодаря ти – изохка тя и от очите и се стекаха сълзи.

Изпратих я и тръгнах по тихите улици , но нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси .Къде ли се скитат чедата на бедната женица ?Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото ? А аз пътник по чужди земи ,вече не изпитвах удоволствие от разходката си .

В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси.

И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България ? За това едва ли мисли правителството ! Но всъщност, какво означава думата Правителство? Народно събрание? Закони?

Реклама

Просто думи, от които се възползват определена група хора, а друга, по-голяма ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:

– Аз май се обърках чедо …

А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. “За тази година имаме такъв и такъв растеж…”, “Инфлацията е само… процента”… Вече сме европейци… Осигурихме… работни места….”

… А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него! / bulnews.top