ТЯ ИМАШЕ РОЖДЕН ДЕН, НО ЖОРКО Я ЗАБРАВИ

ТЯ ИМАШЕ РОЖДЕН ДЕН, НО ЖОРКО Я ЗАБРАВИ

Реклама

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато.

Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти.

Реклама

Започна да шета из малките стаички, но от превъзбуда все забравяше какво е започнала да прави и припряно обикаляше наоколо. През цялото това време се ослушваше за звъна на телефона. Беше го пъхнала в джоба на жилетката си, за да може веднага щом я поръсят да се обади.

Чакаше Жорко, единственият й внук, да я поздрави за празника. Не очакваше да дойде, знаеше че е много зает. Той работеше в голяма фирма, непрестанно тичаше да върши разни изключително важни дела и нямаше време да пътува толкова далече, само за да я види. Жорко беше много зает.

Спомни си, когато се роди. Синът на сина й. Дотогава не бе и подозирала, че може да обича някой повече от собственото си дете. Всяко лято го оставяха при нея на село. Това бяха най-пълноценните месеци в самотния й живот. Останала млада вдовица, с много лишения и труд успя да изучи баща му.

Щом завърши, той отиде в столицата. Там се запозна със снахата, започна работа, купиха апартамент…устроиха се добре. Докато Жорко беше малък, идваха редовно, после посещенията намаляха. Бяха много заети.

Реклама

3 ВМРО

По късно през деня реши за всеки случай да замеси любимата на Жорко баница. С точени кори. Когато оставаше при нея на село, все я молеше да му я прави.

Погледна към покритата с каренце масичка. Там стоеше един бонбон, обвит с целофан. Преди две седмици съседката я почерпи за сватбата на нейния син. Личеше си, че е скъп бонбон. Веднага си помисли, че на Жорко ще му хареса – той много обичаше шоколад. Запази му го. За всеки случай.

Денят бавно отминаваше. Слънцето вече започна да се скрива. Цялата шетня през деня я беше изтощила и тя уморено се отпусна на стария диван пред телевизора. Телефонът в ръцете й още мълчеше. Загледа се в любимия си сериал. Цялата фамилия живееха заедно и всички уважаваха и слушаха старите.

Някой почука на вратата. Тя пъргаво скочи, и без дори да попита кой е, отвори. Синът й, снахата и Жорко! Нейният обичан Жорко! Дори и торта й бяха взели! Прегръщаше ги и целуваше, галеше лицата им и повтаряше безспир: „Благодаря ви, дечица! Благодаря ви!“

Старицата трепна и се събуди. Беше заспала на дивана. Погледна телефона и избърса влагата от очите си. „Той, Жорко, е много зает…“

Loading...

/ Юлиана Никифорова, mejdu-redovete.com
Снимка-картина на Александър Шилов


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.