Брекзит удари и българските работници във ферми

Брекзит удари и българските работници във ферми

Отчетен е 70-процентен спад в броя на българите и поляците, които са потърсили работа във Великобритания след Брекзит, сочи статистика на британската компания за набиране на работници “Фрутфул джобс”, цитирана от вестник “Монитор”.

Компанията отбелязва, че по принцип по това време на годината има спад, защото е краят на сезона, но обикновено той не подминава 35 процента. Главната причина за рекордния отлив е рязкото падане на паунда и следователно загубите, които работниците търпят при превалутиране в левове.

Минималното заплащане на земеделец там е 7.20 паунда на час, което прави около 16 лева по настоящия курс на паунда. Но само преди месеци работниците получаваха приблизително с 2 лева повече. На второ място българите са отблъснати от ксенофобски прояви и се страхуват от антимигрантските настроения, обзели Великобритания след Брекзит.

Всяка година над 80 хиляди сезонни работници от цяла Европа ходят във Великобритания за събирането на реколтата с цел да припечелят. Според фермери загубата на такава работна ръка значително застрашава селското стопанство в страната, което е 7 процента от износа й. То генерира 108 милиарда паунда годишно.

Две от водещите компании за набиране на работна ръка от Източна Европа се оплакват, че последните два месеца не са успели да намерят хора за 600 позиции, а преди дори са можели да ги подбират. По думите им този сектор ще бъде един от най-засегнатите от референдума, а следващият сезон се очертава като бедствие.

Loading...

Британците почти не проявяват интерес към земеделието. Затова Съюзът на фермерите призова британското правителство да вземе мерки срещу надигащата се тенденция. То от своя страна отговори, че ще разгледа идеята за временни разрешения за работа в бъдеще и ще се стреми да защити земеделските производители при излизането на Великобритания от Европейския съюз и най-вече, че ще се опита да подобри перспективите за работа на британците. / bulnews.info

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.