Защо харесваме някого още от първата секунда на нашето запознанство, а друг веднага ни става неприятен?
Отговор на този въпрос дава „Теорията на първото впечатление”, която е открита от кърджалиеца Александър Тодоров. Той е професор по психология в един от най-известните по света и трети по престиж университет в САЩ – Принстън.
Неговата история бе представена преди година и половина в България от Симеон Гаспаров от Чикаго в очерк за „Труд”.
Колко дълъг е пътят от Кърджали до Америка? Как един неуспех може да се превърне в успех? И как стереотипите влияят на възприятието ни?
Отговор на всички тези въпроси ще даде професор Александър Тодоров в предаването „Комбина” по Нова тв в неделя.
Знаете ли, че за по-малко от 1/10 от секундата изграждаме първите си впечатления? Знаете ли, че за по малко от 1/10 от секундата можем да решим дали да се доверим на непознат човек. Знаете ли също, че за по малко от 1/10 от секундата, само виждайки снимка, можем да изберем за кого да гласуваме по време на избори? А знаете ли, че ученият, достигнал до тези открития, е българският професор по психология от Принстънския университет в САЩ Александър Тодоров?
Роден и израснал в Кърджали, бъдещият световноизвестен наш психолог прекарва детството и летните ваканции при баба си и дядо си във Великотърновско. Завършва гимназията “Христо Ботев” в родния си град през 1986 г., след което отбива двегодишната си военна служба, като охранява границата ни с Турция и Гърция. “Приятелствата от казармата и студентските години се оказаха едни от най-трайните” , връща се назад в годините проф. Тодоров. Нещо повече, един от най-добрите приятели, останал още от войнишките години, с които и до днес поддържа връзка, е известният наш писател Георги Господинов, с когото са били заедно в една рота в Школата за запасни офицери в Плевен.
Както повечето неща стават в живота, до психологията българският учен достига случайно, след казармата.
“Мечтата ми бе да уча режисура във ВИТИЗ, защото много обичах киното”, споделя той. Проблемът е, че когато кандидатства през 1988-1989 г., приемните бройки за режисура били само пет. Допълнителното изискване било кандидатите да имат висше образование, което автоматически превърнало мечтата на Александър в мисия невъзможна.
Въпреки това той не губи надежда и вместо да чака изпитите за следващата година, се записва да учи в бившия ВМИ “Ленин” и настоящ Технически университет в София.
“Бях много добър по математика, успешно се представях на изпитите, но разбрах, че това не ме влечеше”, обяснява той. След една година, прекарана в Техническия университет, бъдещият преподавател от Принстън се премества в СУ “Св. Климент Охридски”.
“Беше ми безразлично дали ще ме приемат психология или философия в университета. За мен бе по-важно да имам време да се подготвя за изпита по режисура във ВИТИЗ”, признава Александър Тодоров. Първата година като студент в София той е толкова запален по киното, че гледа по 6-7 филма на седмица във филмотечното кино “Дружба”.
По това време историята на България се променя. Настъпил е 10 ноември. Премахнато е изискването за допълнително висше образование за режисура в НАТФИЗ. За да може да се подготви по-добре за изпитите, Александър се насочва към психологията. Бурните и неспокойни години от края на 80-те и началото на 90-те оказват своя отпечатък и върху неговата младост.
“Спомням си, че присъствах на всички митинги от началото на промените. Бяхме постоянно по площадите, почти не учехме”,
разказва за онези времена той. Спомня си спирането на тока, инфлацията и постоянните протести. Почти всеки ден с приятели и колеги студенти той не пропуска събитие по улиците на София. Митингът, на който бившият държавен глава Петър Младенов иска да извика танковете, за да укротят недоволството на хората, заварва бъдещия учен от Принстън покачен върху Паметника на Цар Освободител до опашката на коня, където с приятели скандират лозунги за демокрация.
След година следване в Софийския университет младият Александър разбира, че психологията много му харесва и както сам си признава, “от тогава до днес, вече 20 г. се занимавам с това”.
Докато напредва в изучаването на психологията, младият специалист печели стипендия от фондацията “Отворено общество” да учи в Оксфорд. Благодарение на тази организация всяка година по 30-40 души от Източна Европа имат възможност да се учат в едни от най-престижните университети като Кеймбридж и Оксфорд.
Годината, прекарана в Англия, се оказва доста трудна за Александър и семейството му. “Никога не съм бил толкова беден, колкото когато живях в Англия”, споделя той. Стипендията, която получава, се оказва доста малка и недостатъчна за високия стандарт на Великобритания. “Спомням си, че седмицата, в която празнувахме Коледа със съпругата ми, имахме само 25 паунда. Това ни бяха всичките пари”, разказва Александър Тодоров и добавя, че където и да е човек, “първата година в чужда страна винаги е най-трудната”.
След като изкарва година в Оксфорд, българският учен заминава през 1996 г за Съединените щати,
където е приет за две години да направи магистърската си теза в “Ню скуул фор сошъл рисърч” в Ню Йорк. Докато учи в Ню Йорк и работи над своята теза, Тодоров е приет в Нюйоркския университет, където завършва след 4 години своя докторат. Един от най-интересните факти в живота на проф. Тодоров е, че като студент кандидатства в Принстънския университет, но не го приемат. Само няколко години по-късно започва работа там като преподавател.
През това време достига до създаването на теория за първите впечатления, с които той и екипът му стават известни в целия свят. “Исках да работя върху изучаване на вземането на решения и предубежденията у хората”, споделя г-н Тодоров. Докато работи над своята дисертация по вземането на решения, той преподава на студентите заедно с носителя на Нобеловата награда по психология от 2002 г. Дениел Канеман. По време на експериментите той започва да изследва човешки лица и първите впечатления, които хората придобиват, когато видят някой непознат.
“Така съвсем случайно започнах да се интересувам от лица, какви асоциации придобиваме за други хора и как се създават първите впечатления”,
разказва проф. Тодоров.
Славата на нашия психолог по работата му върху първите впечатления, които придобиваме, става много популярна в САЩ, когато в страната публикуват резултатите от неговите дългогодишни изследвания. Оказва се, че за по-малко от 1/10 от секундата можем да се доверим на непознат. Нещо повече, неговата теория преминава от научната на политическата арена. Тя доказа, че хората подсъзнателно, само като видят лицето на политически кандидат, могат да преценят кой ще е победителят по време на избори. Тестовете, които проф. Тодоров представя на медиите по време на губернаторските и сенаторските избори в САЩ през 2006 г., показват със 70% точност как хората избират своите кандидати само по първите впечатления.
“Избирателите не са особено рационални в предпочитанията си. Така че може да се вземе това под внимание, когато избираме нашите политици”, сподели пред щатските медии тогава заключението си проф. Тодоров.
Добре, но къде в живота е приложима теорията за първите впечатления? “Навсякъде”, отговаря ученият. “Хората имат своя преценка и интуиция. Те влизат в социални контакти непрестанно. Тази теория е приложима във всички сфери на живота от маркетинга, та до личнен план. Тя е част от съвременния живот.”
Проф. Тодоров често се връща в България. Почти всяка година, главно заради сина си, който е на 8 г.
“Със съпругата ми искаме синът ни да има трайна връзка с родината ни и затова често си идваме”, разказва той. Впечатленията му от България са както на повечето емигранти. От една страна, се радва колко хубава е станала София, от друга – болно му е колко бавно се променят нещата.
Най-тъжно според проф. Тодоров е положението на старите хора у нас, които, ако нямат кой да им помогне, живеят много тежко. Въпреки всичко е оптимист за бъдещето на България.
Днес, след толкова години, проф. Тодоров не съжалява за режисурата, но пък е щастлив, защото кумата му е женена за режисьора Стефан Командарев, отбелязва Симеон Гаспаров в „Труд”. “Поне познавам добър български режисьор”, споделя с усмивка българският учен.
Снимка: Симеон Гаспаров
Г-н Тодоров, как си създаваме първи впечатления?
Хората използват всякакви характеристики, свързани с външността, за да направят бърза преценка за другите като например: черти на лицето, изражения на лицето, показващи емоция, друго невербално поведение, дрехи и разбира се вербално поведение.
Колко време ни е нужно, за да създадем първо впечатление?
Преценките на база външност се правят много бързо и при минимум информация. В лабораторията ми сме представяли примери, при които за хората са достатъчни по-малко от 100 милисекунди (или по-малко от 1/10 от секундата), за да решат дали могат да се доверят на непознат човек, чието лице им е било току-що показано. Няма доказателство, че тези преценки са точни, но не можем да ги избегнем.
Има ли истина в твърдението, че първото впечатление никога не лъже? Може ли да се разчита на него за правилна преценка?
Лично аз мисля, че има малко истина в това твърдение. Първите впечатления могат да са много подвеждащи. Ако решението ви е важно, по-добре намерете и друга информация в подкрепа на това решение.
Например, ако решавате дали да наемете някого, препоръките ще ви дадат много по-ценна информация, отколкото вашите първи впечатления.
Препоръките обобщават релевантни наблюдения за по-дълъг период от време, докато вашите впечатления са в резултат на бърз поглед върху даден човек, които могат да бъдат оборени от множество фактори.
Например някои хора са срамежливи и не се справят така добре по време на интервю. Срамежлив и въпреки това брилянтен човек обаче може да е точният човек за вашата позиция. / rodopi24
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
