Една спираща дъха история! Изгониха 30-годишна учителка и целият й клас си тръгна заедно с нея…

Една спираща дъха история! Изгониха 30-годишна учителка и целият й клас си тръгна заедно с нея…

Реклама

След 15 септември ви предлагаме разказа на Марина Вълевска, публикуван във фейсбук профила й, за иновативното начало на учебната година на един клас.

Когато вярваш в нещо, а накрая се окаже, че всичко е илюзия, когато се разочароваш от системата, когато видиш, че не можеш да я промениш или пребориш… Когато видиш, че не си сам в борбата.. Накрая… резултата е ново начало! На ново място със същите хора. С надежда и малко страх, но без грам съжаление.

Реклама

Историята е дълга и се развива цяло лято… Даже истинското начало беше точно днес, миналата година. 15-ти септември. Вълнение и трепет! С Иво вървим към елитното 125то СУ Боян Пенев, спомням си как бях облечена, даже къде точно бях паркирала. Толкова се вълнувах!

След две години мъки, курсове и не-приемане в СМГ, Иво беше приет да учи в 125то училище. Чисто, красиво, ремонтирано… Страхотно! А той – в една от двете математически паралелки, държал изпит и всичко, както си му е реда. Силно съм впечатлена, че паралелките са цели 8. Голям наплив, голямо нещо. Това води до още по-голямо вълнение и радост.

На този ден се запознахме с НЕЯ – причината за нашето желание да не се съгласим със системата. Госпожа Правда Найденова. Не знам защо, когато за първи път прочетох името й, си я представих като 50 годишна, сериозна жена, с къса черна коса. Някак си, името Правда допринесе.

Оказа се, че това е 30 годишна, амбициозна, добра, мила, справедлива, умна, знаеща жена с дълга руса коса. Тя плени децата. Беше с тях по 13 часа седмично. И това не беше достатъчно. Помъкна ги на походи по планините през уикенда. Викаше ги извънредно в училище, за да ги подготвя за състезания. И всички деца ходеха. С желание!

Реклама

Тя направи група във Вайбър с децата. Там обсъждаха задачи и домашни. Участваше активно във фейсбук страницата на класа. Беше винаги на разположение. За деца и за родители.

Тя стриктно следеше оценките на децата по другите предмети. Поставяше им срокове, за да се подготвят по история, например, за да оправят четворката от последното изпитване. Говореше с другите учители за проблемите на децата. Общуваше активно с тях по всякакви въпроси.

На първата родителска среща тя ни каза „Аз имам 27 служебни деца и 2 лични“. И така се оказа наистина. След тежкия четвърти клас, който имаше Иво (кофти клас, заяждане, рев, незаинтересована учителка и нежелание да ходи на училище), аз бях изключително благодарна, че попаднахме на госпожа Найденова.

И не бях само аз. Живеейки в този розов облак от спокойствие и очакване на лятната ваканция, изведнъж до нас, родителите, достигна информация, че госпожа Правда Найденова е на срочен договор, който няма да бъде подновен. На нас това ни беше разяснено около 10 дни преди края на учебната година, тоест – началото на юни.

Ситуацията беше „жените плачат, пищят децата“. Оказа се, че не само аз съм силно впечатлена от Правда Найденова и нейната работа през учебната година. Последваха дълги нощи в обсъждане на ситуацията с другите родители, притеснения и стратегии.

Организирахме родителска среща с директорката на училището почти веднага, след като разбрахме. Искахме да разберем причините и да обърнем процеса, ако можем. Не съм и предполагала, че е възможно за клас от 27 деца, да се появят 40 родители за родителска среща. Насреща ни стояха временно изпълняващ длъжността директор Венелина Николова, заместник директор Стефка Петрова, г-н Димитър Димитров – учител по математика и един от създателите на математическата школа на 125-то училище и г-жа Юлия Душкова – учител по математика.

С други думи – сериозна подготовка и сериозни опоненти. За да е по-цветна картинката, нашата г-жа Найденова беше сложена на един стол в ъгъла, за да слуша и гледа на живо собственото си бичуване. Само ще кажа, че срещата започна в 18:30 и приключи в 21:30. Три часа говорихме, спорихме и се опитвахме да разберем защо в днешно време един млад, способен, амбициозен, мотивиран, обичан учител е нежелан в едно, така известно като елитно училище. Смислен отговор не получихме. Имаше зле скалъпени обвинения за несвършена работа, които ние отхвърлихме лесно с факти. Забравих да кажа, че си направихме труда да извадим постиженията на децата от състезания по математика през изминалата година и резултата беше три листа списък с имена, медали и грамоти.

С две думи на родителската среща стана ясно, че има обявен конкурс за учител по математика и информатика и при желание от страна на г-жа Найденова, тя може да се яви на него. Интересен факт беше, че необходимостта от конкурс за точно такъв учител, по информатика и математика, беше породена от факта, че 125-то СУ е обявено за иновативно училище на база на създадената интерактивна стая за обучение по математика. В тази стая е необходимо да има квалифицирани кадри, които да могат да обучават децата, което е било и изискването към училището от МОН. Използвани са документите на г-жа Найденова. Разбира се, с нейно знание и съгласие. И какво се получава – не стига, че имаш нужната квалификация, за да допринесеш училището да се превърне в иновативно, а именно това е причината да не ти подновят договора, защото си на длъжност „учител по математика“, а е необходим „учител по математика и информатика“. Знаехме кой ще спечели конкурса още преди да е протекъл, така и стана – млад учител, мъж, пожелаваме му успех в бъдещите начинания. Родителската среща свърши и на нас ни стана ясно, че положението е „надежда всяка тука оставете“. Не беше възможно г-жа Найденова и децата ни да продължат щастливото си и безгрижно съвместно съществуване на територията на 125-то училище.

Веднъж се пошегувах, че ще напиша обява, която да гласи „Математическа паралелка с класен ръководител си търси училище“. Посмяхме се малко… После си дадохме сметка, че децата се сработиха много добре помежду си и с госпожа Найденова. Май това не беше толкова лоша идея…

Питайки се леко плахо и вече на сериозно, дали бихме предприели подобна крачка, започнахме да търсим училище. Първи опит – неуспешен… Училището чудно, близко – пак в кв. Младост, малко, директорката симпатична, влезе ни в положението, прояви желание. Но.. не се получиха нещата. Това не ни отказа. Следващото училище, в което отидохме беше 128 СУ Алберт Айнщайн. Благодаря на г-н Плачков, директора на това училище. Този човек ни прие на групи от по трима – четирима родители, притеснени, разочаровани от системата… Изслуша ни и каза „Ами.. аз вече съм обявил конкурс за учител по математика“. И така. Дойде деня на конкурса. Тъжно, но факт – г-жа Найденова беше единствения кандидат. Г-н Плачков каза по време на една от поредните ни срещи: „Аз трябва да съм луд да не я взема… Следват я не един и двама родителя.. Ама вие сте двайсет! Значи има защо!“

Днес беше 15-ти септември. В новото училище, но със стария клас и старата учителка. Емоциите са смесени, но преобладават положителните! Със сигурност има малко страх и съмнения, но и много надежда!

След всички тези летни училищни емоции, мога да обобщя следните неща:

  1. Не съм очаквала, че група хора могат да бъдат толкова единодушни в решенията и действията си.
  2. Не съм допускала, че когато от математическата паралелка, пълна с деца, подбрани с изпит, се отписват на талази, на талази, общо 17 деца (от 27), никой няма да реагира и да каже „чакайте, да видим, да помислим“. Нито дума
  3. Не съм си представяла, че един млад човек със семейство и деца ще поеме ангажимент към нас и нашите деца по този сериозен и отговорен начин. Благодаря!
  4. Не съм мислила, че ще открия нови приятели и ще се сближа толкова с тези деца и родители!

Исках да разкажа! Защото да преместиш почти цял клас, да му намериш училище със смел директор, да му осигуриш математически профил, този клас да си запази класния ръководител… Направо си е постижение и трябва да се знае! Защото е възможно и защото е необходимо, когато системата те предаде и разочарова.

Много неща не разказах… Например как децата ходеха из училището (125-то) и скандираха „Искаме ПРАВДА“… Или как днес се прегръщахме и целувахме с родителите, госпожата и децата, защото така ни идва отвътре след всичко преживяно… Или как към класа се присъединиха още 3 деца от 125-то училище, които не са били в математическа паралелка… И едно дете от 128 училище с желание и интерес към математиката.. Беше едно дъъъълго училищно лято…

А сега – добре дошла на новата учебна година!

Loading...

П.П. Не мога да не кажа голямо БЛАГОДАРЯ на Правда Найденова, защото тя беше зад нас през цялото време (така, както ние зад нея) и пое с желание и ентусиазъм това преместване и обучението и отглеждането на децата ни за следващите две години. Това е човек, който обича професията си, който успешно раздава знания на децата. Не знам с какво ги пленява, за да я обожават толкова, но знам, че докато го прави, ние (родителите) ще сме насреща за нея! / bulpress.eu