Истина или лъжа? С една заплата се купуваше апартамент и кола по времето на соца в НРБ

Истина или лъжа? С една заплата се купуваше апартамент и кола по времето на соца в НРБГледам, пак се засилва носталгичният плач по „хубавия” социализъм, когато хората си живеели прекрасно.

Скоро четох, че по Татово време всеки с една заплата имал кола, къща на село, апартамент, ходел на почивка два пъти годишно и дори заделял в спестовен влог.

Това абсолютно не важи за всички и ще дам пример със себе си. Майка ми и баща ми бяха учители, не бяха членове на партията, не се ползваха с облаги за нищо.

Нямахме село, откъдето да ни зареждат със зеленчуци, плодове и свинско, затворено в буркани, че да пестим от храна за кола например. Апартамента, който си купиха, изплащаха 20 години. И никакви спестявания в банка никога не са имали. Нямахме пари и за кола и баща ми, въпреки че изкара шофьорски курс на младини, така и не успя да си купи дори запорожец, да не говорим за москвич или лада.

На почивка ходехме, но не два пъти годишно, а веднъж, и най-често на бунгала, но важното беше да заведат мен и брат ми на море. Един-единствен път, и то по погрешка, им дадоха карта за хубава станция в Приморско. Но пък детството ни беше прекрасно, защото бяхме обградени с любов.

Нашите не само че не бяха членове на БКП, двата им рода дори не бяха съвсем „благонадеждни”. Затова не можеха да бъдат назначавани на хубави длъжности с по-високо заплащане.

Майка ми, въпреки че се представи блестящо на конкурс, не получи преподавателската работа във Военно училище, където щеше да получава по-добро възнаграждение.

Loading...

Тогава правоимащите тържествуваха, а много образовани хора бяха изтикани в ъгъла без възможност за професионално развитие. Радвам се, че това време отмина и никога няма да се върне. / Невена Михайлова, Варна


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.