Историята на една млада българка в Лондон

Историята на една млада българка в Лондон

Реклама

Нека да започна някак..

Дори не съм мечтала, че ще имам възможност да живея в друг град, да не говорим за Лондон… Чудех се защо не съм от онези дечица, които мама и тати пращат на екскурзии, или пък от онези, нa които гаджетата им плащат, за да се мотаят по света… А аз… докато учих и работих за 300-400 лв. на месец в някое кафене, не ми трябваше много чудене къде да си похарча заплатата.

Реклама

И какво се получи?! Тръгнах, пристигнах и останах. Живея в Лондон от почти 5 години. Както всяко едно начало и това беше от кофти стартовете. Беше трудно, беше гадно, беше… страшно, но както казах – беше!

Признавам – ако бях сама, определено нямаше да издържа, но за мое щастие приятелят ми (а вече и мъж) ми беше опора, или аз на него, или… така де, разбрахте. Та… кацаме, отиваме в квартирата – а тя, милата, мизерийка, 5 човека в една стая, кой работи, кой не… Изтърпяхме седмица и след това я сменихме. И така няколко пъти, докато намерим подходящо място, с подходящи хора. Започнахме работа, малко по малко си стъпихме на краката и след няколко години упорстване – ето ни вече привикнали към обстановката, работещи и с хубава квартира.

Когато пристигнах, както повечето, да не кажа както всички българи, така и аз се занимавах с чистене на къщи. Работих към агенция, която ми взимаше 45%, и искам да отбележа – БЪЛГАРСКА агенция… нали сме си лакоми. След това започнах със собствени къщи, което вече не беше 6,50 паунда на час, а 10 паунда. Клиентите са дружелюбни, добронамерени и оценяват това, което правиш. Сега вече се занимавам с един уеб сайт, но си пазя и някои от къщите – сърце не ми дава да ги оставя тези хора.

Тук няма престижна и непрестижна работа. Всичко е бизнес. Всяка работа е уважавана и добра, стига само да те удовлетворява като пари. Пък и хич не е лошо на месец да слагаш в семейния бюджет по 1600-1800 паунда, което ще рече към 4000 лв.

Реклама

Но нека разкажа малко за Лондон… Както винаги е било, животът в Лондон е осезателно динамичен и интензивен. Улиците, влаковете и автобусите са препълнени с хора, които се блъскат един в друг, защото всеки бърза за някъде и се притеснява дали ще стигне навреме. Откъм развлечения – всичко може да намериш. Та Лондон е световна столица… Кина, театри, дискотеки, концертни зали – край нямат. Има всичко за всеки вкус и за всяка възраст…

Другото, което ми е по-важно от развлеченията – хората. Тук хората са много дружелюбни! Преди да дойда, бях чувала много неща за англичаните и то предимно лоши. Били високомерни, надути, мрачни – няма такова нещо! Лошото на нас, българите, е, че се доверяваме и слушаме хорското мнение. Тук хората са дружелюбни и културни.

Ето и един прост пример: досега много пъти ми се е случвало, докато си вървя по улицата, някой да ме бутне или да ми препречи пътя. Нормалната българска реакция ще е някоя псувня към този, който те е бутнал, а той би те отминал като пътен знак, без да даде някакъв признак, че съжалява за случилото се, а защо не да се стигне и до бой, ако не си замълчиш… Тук на ден чувам думата “sorry” сигурно по 10 пъти!

Климатът, за който всеки си мисли, че е ужасен, не е. Зимата не е така студено, а лятото не е горещо, слънчево е и не вали постоянно.

Лично на мен, Лондон ми харесва! Не мисля да се връщам в България, а и за какво ли?! Вместо България да ми липсва, се получава точно обратното, когато се прибера. Лондон… мисля си, че ми е повече присърце от България – топли хора, приятна обстановка, държавата си върши работата. Грижи се за народа, било то и емигранти…

Какво друго да кажа? Динамичен, но в същото време и спокоен живот. Можеш да живееш спокойно, без да мислиш всеки ден как ще си погасиш сметките и т.н.

Тук мога да постигна това, което искам – да стана ветеринар. Подпомагат със стипендии, студентски заеми и какво ли още не. Не, че в България няма, но ще ми излезе през носа, и за капак след това дори няма да мога да се реализирам, което е, меко казано, малко неприятно.

Според мен всеки, който иска ново начало или нещо по-добро, трябва да направи първата и най-трудна крачка! След това всичко ще се нареди, колкото и да е трудно.

Единственото, което ме кара да изпитвам нужда да се прибирам в “моята” страна, са родителите ми(защото приятелите ми са тук). В Лондон се чувствам на мястото си! Харесва ми и не мисля да се махам… поне скоро. Това е голям град не може да се опише с един разказ… Трябва задължително да се види!

След това сам преценяваш дали това е твоето място, или отлиташ другаде…

Loading...

автор: Златина Стоянова