Как живяхме преди 10 ноември 1989 год. III част

Днес продължаваме поредицата за цената на живота на българина при управлението на Тодор Живков. В предишните две публикации говорихме за стойността на основните хранителни продукти, дрехи и битова техника, цените на недвижимата собственост и колко ни струваше тока, водата и парното.

Ще си спомним колко ни струваха транспортните услуги, личния автомобил и възможностите му за придобиване тогава, цените на бензина, развлекателните услуги, цените на някои луксозни стоки и черноборсаджийството преди 1989 година.

Цената на градският транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. е 4 стотинки.  След тази година в света се разразява петролната криза. След 1973 цена на билет за трамвай – 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус – 6 стотинки. Увеличават се  и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. По това време БДЖ е основния превозвач на населението. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай – 6 ст.  Глобата за нередовен пътник в градския транспорт е 2 лв.

Личният автомобил по времето на социализма е дефицитна стока и за него в повечето случаи се е чакало с години. Производството на леки коли в Източна Европа (както и жилищното строителство) е ориентирано на функцията им да превозват от точка „А“ до точка „Б“, както и ниската им цена, за да бъдат достъпни за широките маси.

Преди 1989 год., тези които са искали да си закупят автомобил на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната, е трябвало да направят  за него вноска от 1500 лв в държавната „Мототехника” и след като опеределен брой години са внасяли определена сума пари, са имали възможност да си закупят нова лека кола произведена в СССР или в друга държава от соц лагера. Чакането да ти дойде редът трае между 3 до 8 години в зависимост от модела на автомобила. На пазарна цена(на която СССР продава леки коли „Лада“ на западния пазар) кола може да се купи от корекомбез чакане, но проблема е, че не всеки е можел да пазарува в специалните валутни магазини. Току-що купена лека кола, за която е чакано години наред, се е продавала втора употреба по-скъпо от номиналната ѝ цена. За някои по-непретенциозни марки автомобили като “Застава”, ‘Трабант”, “ЗАС”, “Шкода”, полски “Фиат” в повечето случаи е нямало ред и са се закупували свободно. Най-дълго се е чакало за “Лада”, между 8 и 10 години. Освен соц возила е имало и западни коли, но са били рядкост.  Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил „Москвич-2140“ е струвал 6400 лева, лек автомобил „Трабант“ – 5660 лева, лек автомобил „Волга“ – 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. През 1988/89 година “Лада 2107”е на цена 8000 лв. Цената на шофьорския курс, за който записването също е ставало чрез чакане е струвал 220 лв.

По същото време в ГДР един “Wartburg 353w” струва 25000 M = 8333 лева, Lada Samara – 35000 M = 11666 лева, “Volvo 244″ – 45000 M = 15000 лева. Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е Citroën 2CV – 9000 западно–германски марки.

Цената на бензина и по време на социализма също е променлива и зависи от състоянието на международните петролни пазари. През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина у нас е:
А-66 – 6 стотинки,
А-72 – 7 стотинки,
А-76 – 7,5 стотинки,
АИ-93 – 9,5 стотинки,
АИ-98 – 10 стотинки.

От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки. След петролната криза от1979 г., цената на бензина у нас се удвоява – 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно “надбавки”. През 1988 год. един литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време. В ГДР един литър бензин 92 Oktan(VK 92, „Extra“) 1,65 M = 55 ст.

През 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.

Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат “Зенит “Е” – 120 лева.

През 1960-те и 1970-те статус символиса трудно достъпните и скъпи японски часовници Seiko. СССР и ГДР произвеждали също часовници за СИВ, но не били толкова лъскави и нямали светещи, фосфоресциращи стрелки и циферблати, както часовниците западно производство

Вход за култовата студентска дискотека “Цецо Спасов” в Студентски град след представяне на студентска книжка – 0,50 лв.

По времето на социализма почивката на българското Черноморие е общодостъпна за всички трудещи се.Разположени край най-големите и дълги плажове у нас, Китен и Приморско се превръщат в емблема на масовия летен туризъм по българското Черноморие. През 80-те, с над 180 почивни станции, хотели и къмпинги там се намира най-голямата туристическа леглова база в България.

Почивката на българина тогава може да бъде организирана по четири начина: на квартира с цена – 3 лв./на легло/на нощ в стая с 2 легла ; във ведомствена почивна станция с двуседмична карта за пълен пансион на символична цена (това е и най-използвания и евтин начин за почивка); в държавен хотел по черноморските ни курорти. Цената там е значително по-висока от почивните станции, а и с предимство се ползват чужденците, които са източник на така скъпоценната за българската държава валута. Последния начин за почивка е на многобройните къмпинги изградени по морето, предпочитани за почивка и от много чехи и поляци. Възможности за лятна почивка на море в чужбина почти липсват.

Черният пазар е характерен за социализма, поради съществуващия хроничен дефицит на множество стоки. Най-известната черна борса в столицата е  градинката, на която по-късно е построен Народния дворец на културата. След построяването на НДК, „борсата“ се премества пред заведение „Магурата“, на бул. „Витоша“ до НДК. Черната борса пред заведение „Магурата“ остава да функционира до 1990 година, предимно за покупко-продажба на западна валута. Основно са се разменяли (продавали) грамофонни плочи, по-късно и касетки, липсващи на музикалния пазар у нас. През 1960-те и 1970-те години, по магазините се продавали ограничено грамофонни плочи със западна поп-музика, тъй като закона за авторското правопо време на соца се спазва и разпространението на пиратски копия е наказуемо.  Други популярни стоки търгувани на черно са дънки, маратонки и вносните цигари. След откриването на корекомите, други известни столични „черни борси“ са площад Народно Събрание, пред хотел „София“, където виетнамски гастарбайтерикупували западна валута от чужденци и я препродавали на българи, които от своя страна я предлагат пред централния кореком, който се намирал до хотел „Рила“ в София.
С навлизането на VHS и Betamax видомагнетофонитев края на 1970-те, широко разпространение в България нимират пазарите за видео-филми.  Обикновено хората след като си купели видеокасетофон, купували по няколко видеокасети със записани на тях филми, след което си ги разменяли с техни познати и приятели. Западни филми на касети, официално почти не се продавали в магазините, поради не закупени от държаваталицензионни права.

Свободно се продавали и разпространявали така наречените забранени филми – антируски и антикомунистически пропагандни филми, като например „Рамбо: Първа кръв”. По битпазарите при соца единствено не се продавали порнофилми, поради забраната, но се разпространявали безплатно между хората.  Милицията по онова време налагала глоби на черноборсаджиите единствено за стоки-ментета, за нарушаване на марково право.

Източник на част от информацията: konzertfilmer.de

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.