В миналото в тревненските села живееха много хора. Празни къщи нямаше. Кипеше усилен селскостопански труд.
Всеки стопанин засяваше нивите си предимно с житни растения. Забележителен момент в живота на хората бяха жътвата и вършитбата. През юли-август житата узряваха. Дюлгерите се завръщаха, за да приберат богатата реколта и осигурят хляба на народа, както се изразяваха.
Жителите от деветте села в кметство Скорци, към което спадаше и моето родно село Рачовци, изпълваха целия район, където нивите бяха смесени (една до друга) и започваха жътвата. Песни и викове ечаха навсякъде. Жънеше се със сърп и паламарка. На обяд, след като се изморяха, всички от семейството сядаха на сенчесто място да се нахранят с това, което е приготвила домакинята. След малка почивка отново започваха работа. Задачата на мъжа от семейството беше да събере ръкойките след жътварите и да ги навържи на снопи. Вечерта събираха снопите на едно място и ги струпваха на кръстци, по 13 снопа на всеки кръстец. След като ожънеха и последната нива, домакинята изплиташе брада (коса) в края на нивата с неотрязани житни стъбла и цветя. Тази коса показваше, че жътвата е приключила.
Предстоеше вършитбата. Трябваше да се подготви харманът. Почистваха го. След това докарваха 2-3 каруци снопи, развързваха ги и застилаха с тях целия харман.
Започваше вършитбата с диканята. Тя се теглеше от животни – коне, волове, крави, кой каквито имаше. До обяд застланият материал се овършаваше. Сламата се прибираше в плевнята, а зърното, смесено с дребна слама, се събираше на куп. Следобед започваше работа с веялката. Дребната слама излизаше от задната част на веялката, а чистото зърно – от предната.
Събираха го и го насипваха в големи хамбари, каквито притежаваше всяко семейство. За този ден работата привършваше. Следваше подготовка за другия ден, докато свършат всички снопи. Така се правеха жътвата и вършитбата във всички села в Тревненския Балкан.
През 1958 г. в Тревненския район бе образувано ТКЗС. Всички влязоха в него, като внесоха наличния си инвентар и животни. Вършитбата вече не се извършваше в харманите. Обработката на земята, жътвата и вършитбата започнаха да се извършват с машини. Сега земята в района почти не се обработва. Младите започнаха работа в заводите. Старците си отидоха от този свят. Селата се обезлюдиха. Днес една разходка до моето село би ни натъжила. Обезлюдени улици, празни къщи, някои полусъборени, изгубили първоначалната си хубост и топлина.
Трудно е да повярваш, че във всяка от тях е имало хора, които от ранна пролет до късна есен са се трудили, за да осигурят прехраната на семейството си. А вечер сядали кротко около огнището с удоволствие от ненапразно изминалия ден.
Жените шетали чевръсто, а покрай тях вдигала глъчка многобройната им челяд. Всичко това остава в миналото, като изповед и памет за бъдещето. / Пенчо Пенчев, Трявна/Ретро.бг/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
