В красивата столица на Каталуния ще бъде организирано от Българската асоциация за приятелство и сътрудничество „Св. Георги” да се хванат на хорото и да вкусят традиционни български гозби, нашенците ще имат възможност да чуят и майсторските изпълнения на акордеониста Калоян Куманов, който от девет години живее в испанския град.
В Барселона той вече има славата на един от най-талантливите и самобитни музиканти и е спечелил уважението не само на сънародниците ни, но и на местните творци.
Причината е, че Калоян е един от малкото акордеонисти в Европа, които могат да изпълнят безупречно дори нетипичните за инструмента класически произведения на Моцарт и Бах.
„Истината за акордеона е същата като истината за музиката – създаден е, за да докосва душевността!“ е мотото на сънародника ни. Той е редовен участник в множество фолклорни фестивали във Франция, Испания, Италия и Швейцария.
Талантливият акордеонист се е изявявал на престижни сцени като „Гран театро дел Аудиторио де Барселона”, „Йохан Бах хале” в Берн, и „Музикалният театър на Менделсон” в Лайпциг.
От три години е водещ преподавател по акордеон и солфеж в една от школите на каталунската консерватория ЛИСЕУ и е лектор в музикалната академия на Балеарските острови на oстров Менорка. Там е и диригент на местния акордеонен оркестър.
Калоян Куманов е роден на 29 септември 1981 г. в Добрич. „В моето семейство винаги е звучала музика и съм възпитаван с любов към нея и изкуството. Но най-голямо внимание се обръщаше на акордеона и може би затова и двамата с моя по-малък брат сме поели по музикалните пътища именно с този инструмент.
Баща ми разказваше, че акордеонът е свързан с фолклора не само в България, но и в цяла Европа. В държави като Ирландия, Франция, Италия и Германия той е един от основните фолклорни инструменти. Уникалността му се крие в това, че чисто музикално има еднакъв успех както във фолклорната, така и в класическата музика“, споделя нашенецът.
Той завършва средното си образование в музикалното училище „Св. Климент Охридски“ в Добрич в класа по акордеон при Севдалин Симеонов. Заедно със самодейния фолклорен състав на школото е редовен участник в Националния фолклорен ученически фестивал „Родило се, преродило”.
Не закъснява и първото отличие за младия акордеонист – през 1997 г. той печели първа награда на конкурса „Бряг на надеждата” в родния си град.
Три години по-късно е приет в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалност „Музикална педагогика и акордеон“ в класа на доцент Георги Митев. Докато е студент, Калоян се увлича по друга част на музикалното изкуство – хоровото дирижиране на класически композиции.
„Акордеонът е първата ми любов, а любовта към дирижирането се прояви, след като започнах да посещавам лекциите на един от най-известните диригенти в България – Димитър Григоров. Без неговите напътствия вероятно нямаше да постигна сегашните си успехи“, отбелязва сънародникът ни.
Междувременно той не спира да се изявявана на родна сцена, като е аплодиран и от зрителите, и от музикалната критика. През 2004 г. е отличен с Втора награда на Националния конкурс за акордеонисти „Танцуващи клавиши” в Нови пазар, а година по-късно – и с Големия приз на конкурса за изпълнители на композиции на Бах в Пловдив.
През 2006 г. Калоян се дипломира с отличие. Кандидатства и е приет да следва магистратура в Държавния университет на Барселона. Там той специализира музикална педагогика и дирижиране в класа на прочутия испански диригент Едмонт Елгстром.
„Той ме научи, че и акордеонът, и дирижирането изискват много отдаденост, но по различен начин. За да бъдеш добър инструменталист, са нужни много часове работа, а като диригент отговорностите са повече – от теб зависи звученето на цял оркестър и на отделните компоненти в него.
Проблемът беше, че университетът в Барселона нямаше специалност за акордеонисти, която да включва балкански ритми. Почти всичко там е свързано с класическата музика”, разказва българинът.
Това обаче не пречи на Калоян да започне да се изявява на музикалната сцена в столицата на Каталуния. От 2008 г. до 2010 г. той е част от акордеонния квинтет на Камерния класически оркестър на Барселона,(OKAB), с който гастролира из цяла Испания.
Освен като диригент и концертиращ музикант, Калоян приема предизвикателството да води майсторски класове всяко лято в Барселона, Кадис и Мадрид.
„Възпитаниците ми не са само акордеонисти. Това ме задължава да имам широк музикален кръгозор, тъй като добрата атмосфера в часовете ми е основен приоритет. Когато си ученик или студент, имаш едни възгледи и мечти, а когато си вече преподавател, диригент и концертиращ музикант, нещата се променят.
В музиката има постоянно израстване и търсене на нещо ново, постоянна промяна, но това, което винаги се запазва, е страстта към нея и стремежът към създаването на нещо красиво. А всяка красота трябва да бъде споделена, да й се даде възможност да развълнува повече сърца“, категоричен е Калоян.
Той се опитва да обясни на бъдещите акордеонисти, че в основата на успеха е не само любовта към музиката и таланта, но и много труд.
„Когато човек обича онова, което прави, каквото и да му коства, не го приема за жертва и не мисли за лишенията, които му е струвало. Не знам дали ми е било лесно, или трудно – просто се боря и вървя напред.
Много често ме питат каква е тайната на успеха – за всеки е различна, но това, което със сигурност е необходимо, е съвкупността от талант, труд и отдаденост, човек да знае накъде е тръгнал и да има малко късмет. Оттам нататък всеки трябва да намери своя път и своя начин за постигане на целите си“, убеден е Калоян.
Благодарение на българския акордеонист родните ритми придобиват голяма популярност в страната на Дон Кихот. „В Испания има голям интерес към българската народна музика. Много хора са идвали при мен за уроци по балканска и българска народна музика, което ме прави горд като българин.
Има и немалко испански групи, които свирят именно такива стилове. Нека в България това се знае и да бъдем изпълнени с възторг от страхотния си фолклор, който ни представя и прославя по света по този уникален начин“ – разказва Калоян.
През януари 2014 г. той печели конкурса за преподавател по акордеон и балканска музика в авторитетната музикална школа „Орфео грасиенс” в Барселона. В нея са взимали уроци знаменити личности като Кепа Хункера – носител на наградата „Грами“ и наричан крал на испанския акордеон.
Последният проект на Калоян Куманов датира от края на януари тази година. Българинът заедно с част от своите колеги от OKAB поставя началото на собствена музикална компания, наречена „Мелодията на Барселона“.
Тя ще продуцира не само класически композиции за акордеонен оркестър, но и преработени етюди и пиеси в стила на модерния джаз и фюжън.
„Първият ни проект е концерт, на който със специален аранжимент ще съчетаем огненото испанско фламенко с тържествената епичност на класически творби на композитори като Бах, Пиацола и Верди. Най-важното е, че всичко това ще бъде изпълнено изцяло на акордеон, което не е правено преди, така че ще бъдем пионери и дори може да се окаже, че сме създали нов музикален стил!“ – шегува се българинът.
Въпреки множеството ангажименти в Каталуния, нашенецът редовно се завръща в България. Последната му изява на българска сцена е на юбилейния концерт на легендарния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, състоял се в началото на февруари 2016 г.
Това, което често го натъжава на родна земя, е фактът, че талантливите български музиканти все още не могат да получат нужното признание за своя талант и адекватно заплащане.
„В Испания се отпускат повече средства за култура и оттам идват разликите в нивото на развитие на концертната дейност. Заплащането е много добро и е в пъти повече от това, което се дава в България. Имам много колеги, които са страшно талантливи и трудолюбиви, но за жалост по една или друга причина не успяват, а аз съумях да се докосна до големи сцени и да преподавам в елитни учебни заведения.
И това не е, защото съм най-добрият или съм работил повече, или съм се подготвял по-добре, а защото ми е дадено отгоре и му се радвам и наслаждавам, тъй като няма нищо вечно“ – изповядва веруюто си нашият сънародник. / Десант
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
