Нека си спомним за легендарния актьор Джоко Росич

Нека си спомним за Джоко Росич-Великолепни цитати на легендарния актьор

Реклама

Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, (на сръбски: Ђоко Росић или Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма. Роден е на 28 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия.

Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.

Реклама

Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като журналист в БНР (1952 – 1968), актьор в СИФ (1972 – 1992).

Член на ЮКП (1948 – 1951), Организацията на югославските емигранти в България (1951 – 1954), СБЖ (1962), СБФД (1972) и САБ.

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев), четирима внуци (Валентин Христов, Мария Колева, Джордже Събев, Пламена Колева) и правнук – Бранимир Валентинов Христов (Бранко), правнучка Йована Валентинова Христова . Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

Реклама

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.

Вижте още цитати от незабравимият Джоко Росич:

За киното

„30 пъти съм бил убиван в киното. Всичките ми смърти са били различни. Един уважаващ себе си актьор не може да си позволи да умира по един и същи начин.“

За жените

„Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо! Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.“

Тя трябва да бъде такава с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.

„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си“!“

„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“

За живота:

„Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови …“

„На този свят няма сила, която да спре майка, защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си.“

„Утрешният ден – нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.“