Планинският въздух подобрява качеството на кръвта и мозъчната дейност

Планинският въздух подобрява качеството на кръвта и мозъчната дейност

Реклама

Планинският въздух подобрява качеството на кръвта, увеличавайки нивото на хемоглобина и подобрявайки способността за пренасяне на кислород, показва ново изследване.

Американски учени от университета в Колорадо са провели няколко експеримента, за да установят как се отразява планинският въздух на човешкото тяло. В рамките на 2 седмици изследователите са наблюдавали физическото състояние на доброволци, които е трябвало да изкачат връх Чакалтая в Боливия. В края на тестовете на всички участници е направен кръвен анализ.

Реклама

“Нашето изследване категорично доказва ползите от планинските излети”, обобщават учените и допълват, че ще продължат да изследват това явление, тъй като то дава възможност за разработване на нови методи за лечение на заболявания като анемия или исхемичен инсулт.

“Важно е да се отбележи, че промените, които са установени в човешкото тяло след излет в планината, се съхраняват за много дълъг период от време. Дори само две седмици, прекарани в планините, оказват благоприятно влияние върху човешката кръв за поне 120 дни”, уверяват още учените.

От друга страна, поради факта, че планинският въздух е богат на фитонциди – летливи вещества, които отделя богатата растителност, той има мощен противовирусен и противобактериален ефект. Според специалистите само един хектар хвойна, например, отделя около 30 килограма фитонциди за едно денонощие, които са напълно достатъчни да бъде пречистен въздухът на малък град.

Реклама

Loading...

Припомняме ви, че неотдавна независим екип от експерти успя да докаже здравословните ползи и за мозъка от почивката сред природата. Резултатите от изследването показаха, че дори само час и половина в планината, гората или в ненаселено място, води до значително намаляване на мозъчната активност в субгенуалния префронтален кортекс – зона, която се свързва се с риска от психични заболявания. / Фрамар


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.