Златка Кичукова е родена и живяла в Смолян. През 1988 година завършва Художественото училище в града, специалност текстил, но през 2002 година напуска Родопите. Живее в София, а по-късно в Швеция, Англия, Германия и в Лос Анджелис.
За себе си казва, че произхожда от занаятчийски род. Нейната прабаба и баба и Златка, на която носи името й, са правили най-хубавите сърмени шевици на терлиците и са тъкали на стан, а дядовците й са били дюлгери.
След години зад граница, Златка се завръща в България и работи като графичен дизайнер в столицата. Напрежението на работното й място и трудностите, с които се сблъсква стават причина за хипертония и тя постъпва на лечение в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, където осъзнава, че за да се чувства добре, трябва да се занимава с изкуство и със занаяти, един вид арт терапия. Тогава си спомнила и за идеите, които е имала още през 2004 година, когато любимото й училище е било пред родопските занаяти в столицата.
„Тогава аз и няколко мои познати се чудихме какво да измислим, така че нашите учители, които са художници и специалисти на високо ниво, да не са принудени да преподават в началния курс. Така се роди идеята за един Арт център. В крайна сметка училището не се закри и моите идеи си останаха написани на едно лисче, в някакво чекмедже. След престоя ми в болницата, аз категорично реших да осъществя някои от тях, като направя такъв център“, споделя Златка. Така се ражда Арт терапевтичен център „Зунка“, в който посетителите се забавляват и по този начин освен, че релаксират, те забравят за стреса и изпитва удовлетворение от своите творби.
Програмите, които се предлагат в центъра са: бижутерия, живопис, шев и кройка, а най-разнообразната е текстил, която включва тъкане на малък вертикален стан и на плочки (зунка) и плъстене с вълна.
„Специално внимание отделям на текстила, защото нашият регион е свързан именно с него. В миналото в Родопите хората са отглеждали много овце и всички са използвали вълната им – някои са плели, други са тъкали. Любовта ми към текстила не само, че е заложена генетично в мен, но основните познания и възможностите, които предоставя съм научила от художественото училище в Смолян. Точно това беше причината да искам толкова много да запазя собственото училище, защото то е най-традиционното в целия град, не иономически техникум, не математическата гимназия, а именно художественото училище съхранява родопските традиции и занаяти“ , казва още Златка и допълва, че според нея и Община Смолян трябва да предприеме някакви мерки или програми, за да се запазят родопските традиции и да имат по-голяма популярност. „Когато хората имат информираност и достъп до тях, те няма да бъдат забравени“, коментира родопчанката.
Според нея това няма да е трудно, защото наблюденията й в центъра го доказват. Докато тъкат или плъстят, хората преотриват себе си. Освен, че се забавляват, те се чувстват удовлетворени от това, че творят с ръцете си, че сами създават изкуство.
„В последно време се набляга повече на материалните неща. Ставаме едно потребителско общество, без да имаме някакъв принос за това. Когато човек стане само потребител, започва да не уважава човешкия, ръчния труд. Той като не знае как се изработва едно изделие, не го пази и не го цени достатъчно, а ако знае как се изработва един продукт, ако се е пробвал сам да го прави, той вече вижда, че има и друга стойност. Така че, от много ъгли може да се погледне арт терапията, но от който и ъгъл да се погледне, тя според мен е необходимост. Най-вече, че започваш да уважаваш човешкия труд“, казва Златка и коментира, че заниманията по текстил са много интересни за столичани, тъй като по този начин те си възобновяват връзката с миналото, със спомените си, като например, че някога при някоя своя баба са видели нещо подобно.
С център „Зунка“ Златка се надява не само да съхрани занаятите „живи“, но приемайки в него хора на различни възрасти, да ги превърне в мост между поколенията в бъдещето. Не случайно за нея казват, че е „пазителка на миналото“…
С какво се занимават посетителите на АТЦ „Зунка“, можете да видите и във facebook.com / chujdozemec.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
