Седемте най-живописни български манастира, които си заслужава да посетиш

Седемте най-живописни български манастира, които си заслужава да посетиш

Реклама

Реклама

Според Свещеното писание 7 е съвършеното число, което управлява времето и пространството.

Седем са дните от седмицата, като съботата е отреден за почивка на Господ. Затова в седмиците след празничната еуфория, когато е добре да обърнеш поглед към себе си и да потърсиш онази духовна нишка, която да те издигне над материалното, ти препоръчвам да предприемеш поклоннически тур до 7 от най-красивите ни манастири.

1. Клисурският манастир “Света Петка” в град Банкя. Това е най-близкият до София и може би един от най-интересните ни ремонтирани манастири. Нашарена със замах отвътре и отвън с ярките изображения на светци и подканващи към размисъл библейски цитати, светата обител прилича на захаросана фигурка от витрината на сладкарски магазин и те призовава отдалече да прекрачиш прага й. Оказва се, че това е един от най-старите манастири в района, основан през XIII в., когато от тук преминали мощите на Св. Петка Българска. Нетленното й тяло осветило мястото, където издигнали малък манастир.

2. “Св. Димитър Бесарбовски” Единственият действащ скален манастир у нас е основан през XIII в. по поречието на река Русенски Лом. Стръмни стъпала криволичат нагоре в отвесната скала и отвеждат до издълбаната в камъка черква. В канарата са обособени и монашеските килии, украсени отвън със съвременни стенописи. От това докоснато от Бога място се открива фантастична панорама към разгърнатата като на длан долина, а небето е на една ръка разстояние.

3. Горноводенският манастир “Св. св. Кирик и Юлита” Намира се край Асеновград и е малко известна дестинация за поклоннически турове, защото дълги години е бил използван като… ресторант и нощен бар. Неотдавна обаче Пловдивската епархия печели дело, възвръщайки правото си да го стопанисва. Предстоят ремонти на уникалните стенописи от XIX в. А иначе манастирът е основан още през Средновековието. Бил е опожаряван, възстановяван, превърнат в концлагер, а в даден етап и в лудница – научаваме от отерррррегрграц Емил, който ни показва надрасканите от болните стенописи.

Реклама

4. Самоковският манастир “Покров Богородичен” Манастирът е на хвърлей разстояние от пренаселения по празниците Боровец. В основания през 1772 г. метох обаче цари мир и покой по всяко време. Обърни внимание на позлатените дърворезби на иконостаса и на стенописите. Любопитство будят и иконите на Богородица, изобразена с криле в пълен разрез с каноните на православието. Сестра Пелагия ще ти обясни защо и ще ти разкаже за миналото на метоха преди да те покани да пренощуваш в чисто новите килии.

5. Къпиновският манастир “Св. Никола Чудотворец” от XIII в. Манастирът, скътан сред диплите на Еленския Балкан, е малка архитектурна перла. По време на турското робство тук са намирали подслон Васил Левски, Ангел Кънчев и други революционери. В наши дни обителта развива печеливш туризъм, рекламирайки навред офертите си за почивка в луксозната му хотелска част. А разположеният в съседство туристически комплекс с ресторанти, къмпинг и открит плувен басейн отправя на дошлия да се усамоти поклонник неустоими светски изкушения.

6. Етрополският манастир “Света Троица” Основан е през 1158 г. но преживява своя възход през XVI в., когато тук процъфтява една от най-значимите ни книжовни школи, прочула се в православния свят с богатата украса на книгите и специфичния си краснопис. Днес светата обител е приятно кътче за отмора, а близкият водопад Варовитец е чудесен повод да се поразтъпчеш сред вековните гори на Етрополския Балкан.

Loading...

7. Германският манастир “Св. Иван Рилски” Ще го познаеш отдалеч по трите стройни секвои, засадени лично от цар Фердинанд и сина му Борис, който обичал да отсяда тук, за да ловува в околностите. Основан е през X век и е бил трикратно разрушаван от османския поробител. Днешният облик на светата обител е от 1885 г. Интересното е, че е подчинена на Зографския манастир в Света гора, затова понякога тук се отбиват и атонски монаси. / Дневник


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.