След аварията в Чернобил, в училище ни раздаваха едни малки жълти хапченца. Помните ли ги?

 Search...  За насЗа рекламаЗа контакти socbg.com    НАЧАЛОЛЕТОПИССНИМКИЛИЦА И ИСТОРИИВЧЕРА И ДНЕСВИДЕО Спомени от Народната република Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / След аварията в Чернобил, в училище ни раздаваха едни малки жълти хапченца. Помните ли ги?    След аварията в Чернобил, в училище ни раздаваха едни малки жълти хапченца. Помните ли ги?

Вероятно на много места е било така, очевидно това е била и държавната политика.

Но и тогава имаше хора със здрав разум, които взеха нужните мерки, вероятно подлагайки на риск кариерата си.

Класната ми – другарката Янкова, жена в пенсионна възраст, мина човек по човек и ни каза, че можем да не ходим на манифестацията.

Не ни е казвала за Чернобил – измисли някаква лъжа – че тя няма да ходи и затова вече пратила списък, че всички сме били на манифестация, затова е все едно и няма да ни наказват, ако не отидем.

Помня учителката по физическо – другарката Грета Михайлова, която прекрати сутрешната „ведрина“ (така й викахме) с крясъци как веднага трябва да се пишат някакви съчинения по физическо (!) и ги иска до 10 минути, затова цялото училище да влиза и да пише.

После в продължение на много време в час по физическо, вместо да ритаме мач, пишехме някакви съчинения на коляно във физкултурния салон. Беше нещо от рода на „Защо е важна физическата форма за развитието на социалистическото общество“.

Помня, че тогава, май с обяснение, че е наказание, се въведе в големите междучасия да не ни пускат от класните стаи, а да ни четат някаква политпросвета по радиоточката.

Помня, че (понеже и двамата ми родители бяха учители) тогава изведнъж почнаха да се събират много учители у нас и нещо обсъждаха.

Така и не ми казаха какво, бил съм на 10 г. тогава. Но връщайки лентата назад, си мисля, че тези учители направиха всичко по силите им, за да финтират системата и да осигурят някакви предпазни мерки.

Разбира се това не отменя безумието на държавата. Искам само да кажа, че във всяка криза е важно да се намерят нормални хора със здрав разум.

Loading...

ПП: И да, месеци наред медицинската сестра влизаше в часовете, прекъсваше урока и лично раздаваше малки жълти хапчета „антиструмин“ и трябваше да го изпиеш пред нея. После много съм питал за тях свои връстници. Оказа се, че почти никъде не са ги раздавали, ние в Радомир явно сме имали късмет. / Владо Йончев – Фейсбук


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.