Спомени от соца: Когато вземахме заем, за да отидем на море

Спомени от соца: Когато вземахме заем, за да отидем на море

Реклама

Реклама

Простолюдието се бореше за бунгало в Крапец, Китен, Приморско, Мичурин, Ахтопол, а за карти се чакаше дълго или се вземаха с връзки

Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше.

При социализма имаше равни и по-равни. Това важеше и за почивката на море. Другарите имаха луксозни станции на брега на морето около Варна и Златните.

Простолюдието се бореше за бунгало в Крапец, Китен, Приморско, Мичурин, Ахтопол, а за карти се чакаше дълго или се вземаха с връзки, съобщава retro.bg.

Като тръгнехме за лятната почивка, мъкнехме цялата си посуда, барабар с тенджери, тигани и преносимия котлон, а съпругата готвеше всеки ден. Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше.

Реклама

Преди да се отправим на ваканция обаче, трябваше да намерим пари назаем. Аз взимах 120 лв. заплата, а жена ми – 160 лв. Но пак парите не стигаха за вноската за чакания с години апартамент, заема за колата и пр.

Седмица преди да тръгнем, почваше подготовката за самото пътуване, която се състоеше в стягане на москвича. Сутрин потегляхме в 6 ч. за морето. Намирахме дървеното бунгало, в което ще спим, потънало в прах и мръсотия, и всички се залавяхме да го чистим. На плажа пък се отдавахме на обичайните соцзабавления – бира, карти, табла, вестник, – нямахме мобилни телефони. За обяд си носехме домати, сирене и хляб.

При социализма морето беше едно голямо притеснение за обикновеното семейство – удоволствието ни помрачаваше мисълта как ще се справим финансово по време на почивката и дълго време след нея. Ама не можехме да счупим хатъра на децата, които мечтаеха за това цяла година.

Loading...

Въпреки беднотията все пак всички успявахме някак да отидем на море. А сега много семейства едва свързват двата края и изобщо не могат да си позволят този лукс. / socbg.com


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.