Спомени от соца: Правец стана град заради бай Тошо

Спомени от соца: Правец стана град заради бай ТошоВ продължение на 45 г. се извърши огромно строителство Правец е с дълбоки исторически корени.

Селище, сгушено в източния край на Ботевградската котловина. С малко работна земя, заобиколено от красиви свежи гори. Спомените ми са от началото на 40-те години на двадесети век. Още тогава имаше детска градина, настанена в стаите при църквата.

В основното училище се учеше до трети (сегашният седми) клас. Учителите бяха добросъвестни хора, които учеха и децата, и възрастните В селото имаше четири обществени сгради – общината, медицинската амбулатория, училището и църквата. Улиците и дворовете бяха кални. Чакълирано беше шосето за Етрополе, което минаваше през центъра, и Орище – площадка пред училището, на която се играеше хорото по празниците.

Сиромашията беше всеобхватна, но селището живееше сравнително спокоен и идиличен живот. По-голяма част от жителите живееха тук и целогодишно се трудеха в селското стопанство.

Една част от хората бяха на гурбет из страната. Работеха като миньори, бозаджии, млекари и други занаяти. Тукашните земеделски стопани с неимоверен труд обработваха с животинска тяга и ръчно не особено плодородната земя. Косенето на ливадите се извършваше ръчно.

В Правец традиционно се отглеждаха малки прасета за продажба. Отглеждаше се и копринена буба. Подготвени жени точеха свила от тях. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – така нареченият мед от тръст. Захарта по това време беше крайно дефицитна.

Най-тежко беше положението на жените. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и отглеждане на децата. Младите майки, след като свършат сутрин домашната работа, вземат торбичката с оскъдната храна, задяват детето с цедилото, грабват люлилата и отиват на нивата. Там побиват люлилата (тринога), връзват люлката с детето, приспиват го и започват копането. Като се събуди детето и заплаче, накърмят го и пак на браздата.

Вечерта се прибират уморени и продължават домашната работа. И така цяло лято. Вкуса на днешното кафе не познаваха. Есента, като се прибереше реколтата, започваха тлаките и седенките, белене на царевица, предене, плетене, по-късно сноване и тъкане на платове, черги и каквото е необходимо. Тогава започваха и сватбите.

За тази цел родителите на младоженеца изпращаха калесар, който с ветленик, пълен с ракия, закичен със здравец и червен конец, обикаляше определените хора и ги калесваше за сватбата. Сватбите се правеха в неделя с музика. Първомайска манифестация, 1950 г. Имаше селска духова музика, с която, заедно с младоженеца, се вземаха от домовете булката и кумовете и ги отвеждаха в църквата за венчавка. След венчавката младите и гостите сядаха на дълги трапези, направени обикновено на улицата до дома на младоженците. Там с музика се извършваше дарението и се сервираше приготвената в големи казани вкусна гозба, ракията и виното.

Следваха хората и ръчениците, а късно следобед сватбарите се преместваха на Орище и там веселбата продължаваше до късно. Честността на булката се определяше със специален ритуал На следващия ден се правеха “повратки” – най-близките, пак с музика, отиват в дома на булката и веселбата продължава. Муамар Кадафи в Правец, 1978 г. Въобще, въпреки сиромашията, се водеше един идиличен живот. Хората си помагаха при нужда, особено когато се строяха нови къщи. На Димитровден и на Тудоровден имаше традиционни събори с музика и гости от цялата страна.

Религиозните празници се честваха тържествено. На Гергьовден опечените агнета се носеха в църквата и след обредния ритуал на свещеника се връщаха у дома. И по други поводи имаше обредни църковни ритуали. Имаше самодейни читалищни и училищни състави, които традиционно, на всички празници, представяха пиеси – казваха им вечеринки. На официалните празници се правеха увеселения – общоселски угощения.

Електричество в Правец имаше от 1943 г., но държавни предприятия нямаше. Частни занаятчии имаше от всички професии. Общинското ръководство се състоеше от кмет, секретар-бирник и пъдар, който с барабан известяваше новините и разпоредбите на властта. След 9 септември 1944 г., по време на Втората световна война, на фронта имаше и много правчани Тогава жителите на селото, най-вече жените, приготвяха дрехи и други необходими неща и ги изпращаха на фронта за войниците.

След войната и в държавата, и в Правец положението беше тежко. Нямаше храна, облекло и други стоки от първа необходимост. Хората, и особено младите, организирани в бригади, се включиха с ентусиазъм във възстановяването на страната. Бяха одържавени основните производствени средства.

Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. Правец имаше късмет, че тук бе роден Тодор Живков, който оглави държавата през 1956 г. Главно под негово ръководство и в държавата, и в Правец в продължение на 45 г. се извърши огромно строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец.

Loading...

Извърши се и културна революция. Правец стана град и е това, което виждаме сега. Христо Василев ХРИСТОВ – РЕФЕРЕНТА, Правец  blitz.bg


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.