Спомен за мотел „Божура“- люлката на българския ъндърграунд

Спомен за мотел „Божура“- люлката на българския ъндърграунд

Помните ли историята от филма “Няма място за старите кучета”?

Добрият намира едни пари, тръгва да бяга, скрива ги във вентилационната система на един мотел, а лошият (Хавиер Бардем) го гони, като междувременно убива доста хора по пътя си с пневматична бутилка. И все пак намира парите в мотела.

Тази история би могла да се случи и у нас, но не днес, а преди 30 години. Просто защото само тогава българските мотели са изглеждали като мотели и сглобяемата им метална конструкция е давала доста възможности за развихрянето на подобно въображение. За една такава сграда ще разкажем сега.

През 80-те години на изходите на София има три емблематични мотела: “Божур” на изхода за Сърбия, “Изток” на Цариградско шосе след Околовръстното и “Ихтиман” на магистралата за Пловдив.

Изглеждали са почти идентично: голям паркинг за ТИРове, ниско тяло с ресторант и безмитен магазин с лице към магистралата и триетажна хотелска част със стаи за “нощувка” и … “почивка” (така според ценоразписа се нарича престой до 6 часа).

3772_1068396383192272_7859763850152229796_n - CopyКомпозицията на сградите е като от учебник по градоустройство, конструкцията им е сглобяема, метална, със стенни панели и четлив растер, а интериорите — с привкус на занемарена скандинавска закусвалня. Явно държавата е разполагала с изпитана и работеща архитектурна система за строеж на мотели, която е размножила около София.

В края на 80-те и началото на 90-те тези сгради придобиват култов статус, но не благодарение на перфектната си строителна система. Който помни края на соца, помни и безмитните магазини на мотелите “Изток” и “Божур”. Дали заради корекома, или заради шарените ТИРове с надписи на латиница, тези места са изглеждали така “сякаш не си в България”.

Таксиджиите и тираджиите пък обичат да разказват истории за зората на борческите групировки у нас, когато в тези магистрални мотели са се въртели контрабандни стоки, проститутки и черна търговия с валута, имало е престрелки, наркотици, а наоколо са се разпореждали висаджии, сикаджии и Иво Карамански (версиите варират според разказвача).

Днес обаче екзотично-героичната слава на тези мотели е позападнала и всеки от тях се оказва с различна съдба.

Люлката на българския ъндърграунд мотел „Божур” е разграбена от цигани.

Мотел “Божур” стърчи след Люлин край международния път за Калотина. От години е напълно необитаем, а преди повече от година постройката, която се намира на пътя за Калотина и от която са тръгнали повечето родни мафиоти, е срината до земята от роми, които са търсили желязо. Единствено е останало да стърчи стълбището, което мургавите крадци не са успели да съборят. Само то напомня за някогашния имидж на емблематичното за началото на българския преход място.

Цялостното събаряне на съоръжението не отнело повече от година. Последното, останало от някогашния мотел, била оградата около паркинга за тирове, където се договаряла контрабандата през 90-те години и се разтоварвали внесените през Калотина наркотици.После обаче и тя била отрязана, а платната се появили на оградата на близка до мотела къща.

Преди 5 години екип на WhAT Association решава да отиде на място, за да види какво е останало от култовото някога място. И добре, че го прави, защото както се оказва,  това днес вече е невъзможно.

Оригиналната строителна система си личи най-добре там, където панелите са започнали да падат с времето

Отидохме да го видим една ветровита мартенска неделя, когато наоколо нямаше даже улични кучета. Задминаха ни само 2-3 коли, които спряха на празния паркинг за ТИРове. Оказа се, че това са местни момчета, които играят футбол на частните игрища, изградени временно и под наем на територията на мотела.

Откъм шосето сградата изглеждаше по холандски подредена. Още стояха тлъстите ретро надписи МОТЕЛ, FREE SHOP и РЕСТОРАНТ, дългите витрини бяха със старата алуминиева дограма като на соц резденциите по морето, тук-там заковани с шперплат.

През прозореца на колата изглеждаше сякаш в растера на хотелската част има модерна игра — сменяха се уж небрежно цветове и материали като в някоя нова сграда от последния брой на Wallpapеr. Като приближихме обаче се оказа, че супер съвременният растер е резултат от опадали панели и оголена топлоизолация.

Ниското тяло с ресторанта

Ресторантът, който е работел денонощно, е бил любимото място за сбирки на всички столични чейнджаджии станали по-късно собственици на големи охранителни фирми, на всички комарджии и на всички магистрални бандити.

Free Shop (кореком) — черешката в тогавашните мотели

Растерната фасада

Хората от игрището ни казаха, че от няколко седмици пазач нямало, така че ние влязохме през една дупка в оградата.

От американските филми сме свикнали да си представяме мотелите като дълги едноетажни постройки, в които всяка стая има самостоятелен вход, гледа към паркинга и обикновено е обитавана от някой с пистолет и чанта с пари или дрога.

Е, за мотел “Божур” са останали само историите за проститутки и наркотици. Иначе за разлика от американския мотел българската версия е триетажна постройка с по-скоро хотелски вид. Във всяка стая се влиза от вътрешен коридор, който забива във външна метална стълба за евакуация на късата фасада. Някак по-луксозно и мислено стои от щатските мотели, макар през заключените прозорци да се виждат същите евтини мокети, растерни тавани и мръсни плочки по пода.

Ниското, средното и високото тяло на мотела. Преходът между средното и високото тяло е с майсторска “лека пауза”, както обичат да казват старите преподаватели по Основи на архитектурното проектиране

Мотел „Божур” е и мястото, където се появяват първите цветнокожи проститутки у нас. Те били докарани от чужбина и обучени на занаят от родните сутеньори. Спалните, в които те продавали шоколадовите си тела, обаче отдавна са съборени, тъй като панелите, от които бил направен мотелът, са с алуминиеви обшивки – изключително атрактивни за ромите.

Продават терена за 3 млн. лева
Теренът под някогашния мотел „Божур” е обявен за публична продан и исканата цена е малко над 3 млн. лева. Само година по-рано, когато постройката е била все още на мястото си, цената е била около 6 млн. лева, показва проверка на „Монитор”. Тогава обаче то вървяло с разрешително за ползване на всяко едно от помещенията, включително и за търговски цели. Сега е останал само атрактивният терен, който се продава от частен съдия-изпълнител. Според описанието, пуснато в офертата, той е близо 30 декара.

Loading...

Хора от близката местност Толева махала разказват, че преди време към имота големи апетити имал турски бизнесмен, работел с българските групировки през 90-те години. През 2007 година обаче той бил застрелян и мястото останало да пустее.  / blitz.bg


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.