Старицата, която газеше снега със скъсани обувки

Старицата, която газеше снега със скъсани обувки

Реклама

Тази история се случи преди няколко години, но често се сещам за нея
, затова реших да я споделя с вас. Беше люта зима.

Бързах да се прибера у дома и да стопля измръзналите си ръце. Внезапно, на няколко крачки пред мен, забелязах възрастна жена, която едва крачеше в снега.

Реклама

Направи ми впечатление, че е прилично облечена, но обувките й бяха стари и скъсани. Жената изглеждаше толкова безпомощна, че загрижено я попитах мога ли да й помогна с нещо.

Непознатата ме изгледа и изведнъж избухна в сълзи. С тихи, накъсани хлипове, бабата ми разказа, че синът й е останал без работа и сега двамата живеят с малката й вдовишка пенсия, която дори не им стига за прехрана.

Мъката на възрастната жена беше потресаваща и без да се двоумя, я помолих да ме придружи до дома ми, който се намираше на метри от нас. Вкъщи напълних една чанта с моркови, цвекло, лук, картофи и месо. Направих й няколко сандвичи. Когато бабата видя сандвичите, с разтреперани ръце започна да чупи малки късчета хляб и бавно ги слагаше в устата си. Но най-много се зарадва на старите ми ботуши. Наистина, бяха й малко големи, но въпреки това лицето й сияше от радост.

Никога през живота си не съм виждала толкова истинска благодарност. 

Реклама

Изминаха няколко месеца от този случай. Един ден се като прибирах от работа и внезапно видях, че същата възрастна жена ме чака пред входа, а в ръцете си държеше голяма чанта пълна със зеленчуци.

С широка усмивка ми каза, че тази година е била много плодородна и всички зеленчуци са от нейната градина.

Бабата искаше да ми благодари за помощта и беше набрала първите си зеленчуци лично за мен. От този ден двете сме приятелки.

Помагам й с каквото мога, а тя ми пълни чантите със свежи домашни плодове и зеленчуци. / lichna-drama