Струва ли си да емигрираме в чужбина?

2

Струва ли си да емигрираме в чужбина?

Реклама

При пътуванията си съм се срещал с българи от всякакви класи прослойки.

Условно мога да ги разделя на две групи – тези, които са се отказали от България защото тук е гадно, мръсно, бедно, цигания и не могат да си купят последен модел нова кола. Втората група е тази, която живее в чужбина, за да спомогне развитието си, да обогати кръгозора, защото възможностите за образование и работа, а и размахът на икономиката там са по-големи.

Независимо обаче какво ни мотивира преди да вземем съдбовното решение да емигрираме, е необходимо да направим някои елементарни финансови сметки, за да видим дали бихме живели по-добре в обетованата земя, където уж мед капе от чешмите. Защото сметките на един добре платен решил да напусне България специалист често се оказват грешни.

Какво ни е нужно да живеем комфортно навсякъде

Реклама

Реклама

Основната цел на проекта е да направи възможно сравнението на цената на живот в различните държави. За да постигне тази цел Световната банка изчислява паритетът на покупателната способност (PPP = Purchasing Power Parity) и неговият ценови индекс (PLI = Price Level Index). Загубих ви? Просто казано – финансистите създават покупателна кошница за средностатистическо семейство. Тъй като най-често потребяваните продукти в различните региони са различни, светът е разделен на няколко области. Това предотвратява неясното сравнението на кошницата на Бай Генчо с тази на Ким Чен Ун от Кореа.

Price Level Index-а отбелязва колко би струвала една стока в дадената държава, ако нейната осреднена международна стойност е 100. Пример – средната световна цена за един шоколад е единица. PLI индекса на Бразилия е 113.4. Следователно един шоколад в Бразилия би се продавал за 1.13 единици.

Какво ни засяга това ако искаме да напуснем България?

В покупателната кошница на Световната Банка е включено всичко от което стандартното семейство се нуждае –хранителни продукти, дрехи, цената на наемите, услуги предоставяни от държавата като здравеопазване, образование. Включена са дори електроуредите, използвани в домакинството. Разбира се, както във вашето семейство няма точно 1.43 деца, така и тук изследванията се базират на статистика, но по мои наблюдения са доста точни в определянето на какви биха ни били разходите, за да постигнем същия или по-добър стандарт на живот.

Повечето изводи от сравнението трудно биха ни изненадали – най-скъпите държави са Австралия, Норвегия, Швейцария, Дания.
Най-евтини са Египет, Пакистан, Мианмар. Това, което изненадва обаче е:

България – една от най-евтините страни в света

Не говорим само за Европа, а за световното равнище. С PLI индекс от 60.5, ние сме по-евтина дестинация от Китай, Сърбия, Турция, Конго, Джибути. Нищо чудно, че не сме от най-активните туристи по света. Но от друга страна това значи, че ако работим с международни клиенти, доходът от сравнително малки за света заплати биха могли да ни позволят голям лукс тук.

Дали да емигрираме поради финансови причини:

Да вземем пример с Бай Иван, който слага климатици за 2000 лева на месец (чисто). Добра заплата, защото няма конкуренция в Долни Дъбник, а и бързо ги слага. Предлагат му постоянна работа в Англия да коси трева пред Бъкингамския дворец за 15 000 паунда на година (чисто). Да приеме ли?

PLI индексът на България е 60.5, а на Англия е 144.2. Тоест цените в Англия са почти два и половина пъти по-високи от тези тук. За да запази стандарта си неговите 1000 лева на месец тук биха се равнявали на 2000*144.2/60.5 = 4766 лева или почти 2000 паунда на месец. От тук правим лесна сметката, че с предложение от 15 000 паунда на година, което номинално е по-високо, неговият стандарт на живот би паднал с почти 1/3.

Или накратко казано, ако сте добре платен ИТ специалист в България, заплатата в Западна Европа почти гарантирано ще снижи стандарта ви на живот. Защото там изнасят ИТ отделите си в по-евтините държави, конкуренцията е жестока и положението със съкращенията хич не е розово.

Дали да емигрираме поради нефинансови причини:

Тук няма да споря дали колко е добър животът в чужбина и колко е зле в България. Аз съм за разширяване на кръгозора чрез пътуване, прекарване на повече време сред различни култури. Ако обаче искаме да отидем някъде, с намерение да останем за цял живот, трябва да се имат следните забележки:

Културната разлика – винаги я има. Дали ще е в храната, в начина на бутане по рейсовете, шофьорските навици, работната обстановка, комуникацията между хората. И тези културни различния изникват в най-неочаквани места. Например докато в България сме свикнали да ходим по гащи от спалнята до банята, в Колумбия ми направиха забележка за това.

Вие оставате емигрант за цял живот. В някой страни това е приятно – развиващият се свят (Африка, Азия, Латинска Америка) уважават Европейците, шансът да си намерите красива местна приятелка е неимоверно голям. А и не правят голяма разлика дали сте от България, Унгария или която държава. В Западна Европа обаче ние си оставаме мургави неквалифицирани пришълци за средностатистическия читател на жълтата преса.

Данъците – Докато ние сме свикнали на плосък данък и осигуровки до определена сума, които общо не могат да надхвърлят 20% от заплатата, в Дания средната работна заплата се облага двойно – 35-40%.

Храната – трудно е да се свикне с пластмасови домати и краставици, липсата на бяло саламурено сирене. С глобализацията този проблем намалява. Почитта на някои западни нации към студените блюда и сандвичи е потресаваща.

Време на пътуване до работното място – Докато ние тука сме свикнали да се оплакваме, че сме стояли 10 минути на задръстване, в Европата често се случва хората да пътуват по час-два до работното си място. Психологически изследвания доказват, че времето във всекидневно пътуване е обратнопропорционално на щастието на даден човек.

Бизнес обстановката – трудно е да се започне бизнес в чужда страна, където работната ръка е скъпа, профсъюзите поставят невъзможни условия, а целият бизнес мести производството и услугите си в чужбина. Да, тук бюрокрацията е огромна, но все ще намерим някой познат да помогне, ще наемете няколко студентчета да вършат черната работа и после всичко е fun, profit и салфетки в Син Сити.

Приятелите – може би най-важната точка в този списък. Без хора, с които може да изпиеш бира и да се оплачеш от съдбата си, струва ли си да получаваш толкова много пари и да си самотен вечер? / bulgaros

2 КОМЕНТАРИ

  1. Хахахахахха пълни глупости, масово в България осигуряват на минимална заплата а искат да вършим работа за трима, в София са малко по големи заплатите и пак не остава, тока и водата са колкото квартирата ми в чужбина, само дето тука се плаща 30 цента за киловат няма никакви такси и тока и водата влизат в квартирата която е газофицирана храната е в пъти по евтина от колкото в България и ако взимам 1500 евро стартово дам 150 евра за сметки 200 за храна живея царски без да споменавам ИРС което ще рече че държавата връща голям процент от данъците, примерно ако отида в магазин или бензиностанция (без алкохол и цигари) пазаря над 5 евро после държавата ми връща част от парите директно в банковата сметка и куп други привилегии тези неща защо не ги пишете а продажници такива…

  2. 150евро квартира+100 евро храна=250 евро разходи на месец кат върнат данъка… Всяка държава от EU дава различни заплати където заплатата е по-голяма то сметките и разходите са по големи… Стандарта и спестяванията са еднакви разходите за сметка на заплатите или по ниските заплати за сметка на по ниските заплати едно и също е но в БГ няма такъв филм стандарта в родината е все едно е Германия но заплатите са по ниски от тези в Африка и то масово, цял свят ни се чуди как оцелява България я питай Германеца как ще оцелява с 300 евро на месец при положение че плаща само ток 50, 100евро на месец жалка е картинката…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here