Татяна Лолова за завещанието на Стефан Данаилов и спомените ѝ за него като 12-годишен

Татяна Лолова за завещанието на Стефан Данаилов и спомените ѝ за него като 12-годишен

Реклама

Стефан каза да не го жалим. Самият Стефан каза – не тъжете, преживял съм живота си максимално.

Както Петър Дънов беше посочен от цял свят, така и Стефан беше посочен да бъде обичан, обожаван. Това призна пред БНТ Татяна Лолова.

Реклама

Тя разкри, че не иска да мисли за него с тъга и затова предпочита да си спомня за хубавите им моменти заедно.

“Той беше много красив, много талантлив, много жизнелюбив, раздаващ се, много обичащ хората, работата си и той ще е вечно с тези, които са на тази земя”, описва го Татяна Лолова.

Ето какво още си спомни тя: “Има една случка в Италия, група артисти пътуват и на тръгване Стефан е с тях и закъснява за самолета.

Седи Константин Коцев и вика – това момченце никога няма да стане актьор, щом по този начин действа. Той наистина не стана актьор, той стана обединител на всички хора.

Реклама

Помня го като 12-годишен дългокрак щурчо, който игра в детски филм. А след това го помня в НС и се оказа доайен. Има един много хубав празник във Варна “Любовта е лудост”.

По едно време бяхме в хотел, в който спяха актьорите. Сутрин се усещаше един мирис приятен на банички, кифли и пристига от вратата Стефан, красив, млад и носи в бял плик храна за всички нас. Никога не се е дул какъвто и пост да е заемал. Той е едно страхотно очарование. Не мога да кажа, че съм била влюбена в него, защото има разлика в годините ни, ама все едно. Освен всички качества, той беше избран, посочен да бъде притегателна сила.

Ален Делон е прекрасен за Франция, но Стефан е световно прекрасен. На мен ми се случи нещо много страшно миналата година в края.

Loading...

Вторият ми мъж имаше много качества. Сега синът ми върви след мен и казва – не желая хората да ти гледат тъжната физиономия, усмивка. Затова не трябва с тъга. / plovdiv24


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.