Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там!

Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там!  Копирано от в. Български новини
Летях за Англия заедно с приятеля си за работа в Ферма(бране на ягоди).

От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата, но когато пристигнахме реалността бе друга. Настаниха ни е порт-кабина заедно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н

Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятеля ми но все пак се справяхме.

Обаче дойде един момент в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат.

Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.

Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много но в този момент ни изкочи предложение за работа на флаиери.

Естествено веднага приехме, нямахме избор! Преместиха ни в друг град и веднага започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша..

След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н Беше много страшно вали, гърми ти си навън и разнасяш флаиерите.

Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариант да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане но пък не искаше и да си тръгвам сама.

В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата. Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера.

Надявам се всички който четат това да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си. не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим.

Loading...

Затова не се подавайте на носталгия и трудности НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна А можеше да сме толкова добре там сега. / newsbg.eu

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.