В България има много пустееща или с години необработвана земя. Има много обезлюдени села.
Да се предоставят на бесарабски българи къщи и земя за обработване, да се върнат в родината и заселят обезлюдени български територии! Ако имаха такава възможност колко бесарабски семейства с радост и гордост биха приели да се върнат в България и работят тази земя.
Бесарабските българи не просто се самонаричат българи, те имат българско самосъзнание, запазени с векове традиции и обичаи, истински са привързани към земята.Малцина от тях успяват да получат бълг гражданство като процедурата трае с години, невъобразимо тромава, а и бюрократичния апарат не си мръдва пръста да улесни придобиването му, да не говорим,че освен админ. пречки срещат и финансови такива.
Фрапиращи са например изискването да подписват декларация удостоверяваща българското им самосъзнание, която по съдържанието си е просто абсурдна, а и трябва да бъде нотариално заверена ; друга пречка е процедурата, администрирана от Агенцията за българи в чужбина, от която следва да се получи документ, удостоверяващ български произход, която няма изнесени представителства в Украйна и Молдова и да си получат необходимия документ, без който не им се предоставя бълг. гражданство, те следва да си вадят визи и да идват в София, да чакат с месеци и после отново да пътуват за България.
Идея си нямате през какви мъки минават да си извадят виза и вместо полагащите им се месец -два престой в рамките на 90 дни им се предоставят максимум 10-12 дни. За разлика от тях чужденците вземат бълг. гражданство за няколко месеца, а на тях им се налага да чакат с години 3- 5 години как Ви се струват.
Не е справедливо, именно бесарабските българи, предавайки от поколение в поколение, запазиха българските традиции и тайни в градинарството, лозарството и винарството и продължават да се отнасят с уважение към земята, защото от нея си вадят хляба – прехраната, а не печалбата!
КОИ СА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ:
ОТ 1812 г. НАД 400 000 БЪЛГАРСКИ БЕЖАНЦИ СЕ ЗАСЕЛВАТ В днешна Украинска Бесарабия и Таврия
Официално днес в Украйна и Молдова има 300 000 потомци на тогавашните българи,
но не официално те са над 1 000 000.
С проф. Тодор БАЛКАНСКИ от Института за български език при БАН разговаря Максим Караджов
Един малко проучван до днес процес – масовата бежанска вълна на българи към Русия, тръгнала от началото на ХIХ в.
– Проф. Балкански, колко българи бягат от турското робство в Русия?
– Над 400 хиляди души при общо 5 млн. българи тогава.
– Защо основно се преселват в Бесарабия?
– Терминът Бесарабия се въвежда от руснаците през 1812 г., когато я завладяват от ногайците. Дотогава тази земя се е наричала Буджак. По време на Кутузовата война (1811-1812 г.) има голямо изселване на българи и след обособяването на територията Бесарабия те навлизат в празните селища на ногайците, които пък са остатъци от някогашното българско население на Волга.
– Тюркизирани българи, така ли?
Те не са тюрки, българи са си, но са асимилирани от куманите и езиково стават тюрки. Те са “узи”, а ние сме “ури”. Разликата е, че ние изговаряме всяко тяхно “з” с “р”. Така ние се наричаме булгари, а те – бургази.
Голямо преселване на наши сънародници към Бесарабия има след т. нар. Одрински мир през 1830 г. Тогава, два дни преди Великден, на 14 април, на полето край Айтос се събират 160 хиляди души. И тръгват с кервани. Пътували са 35 дни в каруци с платнища отгоре.
Тръгват от Калофер, от Ямбол, от Жеравна, Провадия, от Сливенско и Одринско. По Дунава с руски и с наети австрийски кораби прекарват преселниците от Видин, от Лом, Свищов.
– Нашите знаели ли са точно къде отиват?
Не. Знаели са само, че вървят към “на пусто пладне”. Така българите навремето са наричали посоката североизток. Този израз е сочел времето през деня, когато нито се обядва, нито се закусва – сиреч нещо празно.
Голяма част от тези българи са приели радушно руската армия, водена от Дибич Забалкански. А и руското правителство им е обещало територии. Българинът е бил прочут с трудолюбието си, а Бесарабия е била празна земя, степ. Тогава руският император Александър Първи, а и Екатерина Велика преди това, отправя възвание към европейските народи да заселят ногайското пространство.
То е обхващало цялото Северно Черноморие. Идват чехи, арменци, гърци, руснаци. Но главни действащи лица са германците и българите. Това са германци, доведени от Франция и Швейцария, които създават огромна култура в Бесарабия. Втората култура е на дошлите българи. Нашите се учат от немците на овощарство и лозарство, макар да са занесли там и своите сортове лозя. Големият добив обаче става с немската технология и бесарабското вино се продава чак в Чукотка.
Българите и германците под протекцията на руския ген. Иван Инзов, благодетеля на българите в Бесарабия, създават цветущи плантации в степите, развъждат копринената буба. Невиждано е било как българите орат с чивгир – два чифта волове, впрегнати заедно. Пушкин живее от 1820-а до 1823 г. в Бесарабия и описва как българите облагородяват степта и сякаш не ги интересува световната политика.
– Докъде са стигнали поселенията ни в Русия?
Българите и германците са били най-работливите и дисциплинирани, но нашите имали и многолюдни семейства и всички работели.
Когато земята в Бесарабия им отеснява, те създават дъщерни колонии – първо в Крим, после в Таврия, минават в Кавказ, чак в Казахстан и Поволжието. Наши българи земеделци стигат чак до река Амур! Това е над Китай. Например град Комсомолск на Амур, където свършва прочутата едно време БАМ (Байкало-амурската жп линия – б. р.), е основан върху българското село Софиевка.
– Сигурен ли сте в тези данни?
– Лично ходих през 1990 г. там и заварих нашенци, които вече слабо владееха родния език, но всички знаеха, че са българи.
– Значи Русия е имала интерес от нашите бежанци от робството?
– Не случайно руският консул в Одеса през 1830 г. създава център за агитация сред българите да се преселват в Бесарабия. Например руските консули обикалят земята, от която се изселват черкезите и кримските татари, и разбират, че Крим не става за жито и затова не искат за там орачи, а овощари, лозари… Така един от емисарите им, Найден Геров, получава напътствия да търси българи овощари, бубари и винари и да ги агитира за изселване.
– Османската империя как е реагирала?
– Високата порта се усеща, че изпуска безценни данъкоплатци и на свой ред праща свои емисари в българските колонии в Бесарабия да ги уговаря да се върнат. Това е документирано и през 1860 г. Османската империя официално обявява амнистия за бежанците.
– Русия и Турция договаряли ли са се за размяна на българи срещу черкези и татари?
– Имало е договореност между двете империи – Високата порта да приеме кримските татари, след това и черкезите, за да ги ползва като жандармерия у нас. На тяхно място да се изпратят българи, които Русия да ползва като население, което здраво работи.
– Имало ли е връщане обратно в родината, или всички са останали в “на пусто пладне”?
– Първият керван обратно е бил с 9 хиляди души още през 1832 г. Поведен е от поп Паскал, който разбира, че там няма живот, защото е пустиня, а и се случват три поредни гладни години. Този керван се заселва отново в обезлюдената Добруджа. После обратно се връщат видинчани, ломчани..
– Само към Русия ли е бягал българинът?
-Не. Главно се е преселвал във Влашко, там съм изследвал 144 наши селища, но те са поне 600-700. В Трансилвания има много, в Унгария и Войводина – също. Бягали са чак в Мала Азия. Оттам след Лозанската спогодба (между Гърция и Турция през 1923 г.) у нас се завръщат българите “тракатука”. Чували ли сте за тях? Те говорят родния ни език по много странен начин – “Кай бехти (Къде бяхте). Доктор гилди (дойде – тур.), нищо не каза”.
Последното връщане през ХХ век е трагично. То е на 2000 таврийски българи, които през Втората световна война решават да тръгнат с германците, които отстъпват след поражението при Курск през 1943 г. Те се заселват в Лудогорието, но след 9 септември 1944 г. са сред първите жертви на репресиите. При с. Воден в една яма от паднал американски самолет съветски чекисти разстрелват 40 таврийски българи. Знаех, че само едно семейство от този керван е оцеляло – Бузник от Пазарджик, но се оказва, че са 10-ина.
Едно мнение на Оксана Дериволкова, patrioti.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
