Петстотинте ангели от нейната фейсбук група „Пловдив, подай ръка на пенсионер” са като отряд за бързо реагиране.
Действат почти като в прочутия екшън „Ангелите на Чарли”, само че с благородна кауза – помагат на възрастни хора в беда.
„Без моите приятели от групата нищо нямаше да е възможно. Една птичка пролет не прави и съм изключително благодарна на всеки милосърден човек, който участва в инициативите ни”, вълнува се 27-годишната Николета Чавдарова.
Всеки, който я види, ще се запита как хубаво и младо момиче като нея предпочита да прекарва свободното си време в грижа за самотни пенсионери, вместо в мола или в изискан салон за красота.
„Причината е моята баба. Тя е вдъхновение и светлина в живота ми”, вълнува се Николета. Признава, че когато види възрастен човек да спи на пейка или да рови в кофите за боклук, тя винаги си представя, че любимата баба може да е на негово място.
„Тя се казва Мария и е на 84, но изглежда страхотно за годините си. „Баба ми е моят идол. Не давам и косъм да падне от главата . За мен тя е моето детство. Мекичките, които ни приготвяше – на мен и на моите братовчеди, грижата, топлината – всичко това ме свързва дълбоко с нея. Тя е голямото ми вдъхновение”, казва Ники.
Затова, когато види нещастен, самотен и беден възрастен човек, нещо в душата трепва. „Казвам си – ето, аз ще се прибера вкъщи, ще спя в топлото легло, а тези хора ще нощуват на студа, при минусови температури. И ми е съвестно, че имам дом”, разкрива чувствата си момичето.
Близостта с възрастните хора има и друго обяснение.
Когато се ражда, баща е почти на 50. За това, разбира се, си има причина. Ники е изтърсачето в семейството. Има още две сестри – едната с 16 години по-голяма от нея, а другата – с цели 19. В училище понякога се шегуват, че това не е баща й, а дядо й. Той умира преди 10 години, когато Ники е едва на 16. Трагедията е голяма. Заживяват трите – Ники, баба и майка . Животът им съвсем не е лесен. Понякога, вместо да се забавлява с приятелки, се налага да се грижи за майка си, която е болна от коксартроза. “Беше ми тежко.
Бях ученичка и трябваше да се подготвям за кандидатстудентски изпити. Не можех да спя, да се храня – болеше ме за нея. Ако не беше баба, която е моят герой, едва ли щях да издържа”, признава момичето. Тя е свикнала да помага на своята майка, но смята, че другите родители също го заслужават. И те са нечии майка и татко. „Все се питам как заминават за чужбина и ги оставят тук съвсем сами. Един родител, ако ще и най-голямото чудовище да е, не заслужава да го захвърлиш така”, негодува момичето.
Посветени на каузата си, Ники и групата сътвориха истинска магия, достойна за филм. През 2017-а те показаха на живо как един бездомник, който отдавна е престанал да се чувства като човешко същество, може да заприлича на модел от списание. И да свали поне 20 години от възрастта си. Двама от тримата бай Георги, които спяха години в чакалнята на Централна гара, претърпяха пълна промяна благодарение на доброто дело.
Изглеждаха като старци, бяха болни, гладни и премръзнали. Нямаха дори два лева за обезболяващо, ходеха с температура. След като “Марица” описа съдбата на старците и поде кампания за спасяването им, Ники и бизнесменът Димитър Навущанов бяха първите, които се трогнаха от живота на бездомните хора.
Те се свързаха с екипа ни и предложиха помощта си. А после всеки ден посещаваха тримата адаши, за да им носят дрехи, лекарства и храна. А най-важното е, че съвместно с нас успяха да издействат от община Пловдив тримата мъже да бъдат настанени в старчески дом. При единия не се получи, тъй като му липсваше задължителната в такива случаи воля. Другите двама бай Георгиевци обаче успяха на близо 80-те си години да започнат живота по нов начин.
“Приемам този случай като лична победа. За тримата бай Георгиевци някой чиновник трябваше отдавна да се е погрижил. Ала тъй като той не си бе свършил работата, трябваше да се намесим ние”, обяснява момичето.
В групата преобладават дамите. Според Ники по правило жените са по-грижовният пол, но разбира се, не липсват и изключения. Като Васко от Сценични кадри, който в края на 2015-а помогнал на групата да организира първата си инициатива. Ники разбрала за каузата “Бъди човек” от Фейсбук.
Организирало я момче от София на име Николай. Идеята била във всеки по-голям град хората да се организират с помощта на социалната мрежа и да зарадват пенсионери с подаръци за Коледа. Така се родила групата “Пловдив, подай ръка на пенсионер”, а Николета за първи път усетила, че когато хората са обединени, могат да постигнат повече.
Акцията се повторила и за Великден, а междувременно групата ставала все по-многочислена. Ангелите започнали да навестяват възрастни не само по големите празници, а винаги когато клетите хора имали нужда от подкрепа. “Не е въпросът да помагаш само когато съвестта ти заговори, а да го правиш редовно. Така и ти ще се чувстваш полезен”, казва Николета. Защото това е човещината – да погледнеш как е този до теб и да му подадеш ръка.
За Лушка, която е жена с увреждания, в групата събрали 9000 лева. Подкрепят я и досега, плащат всеки месец тока, носят и храна. Фейсбук благодетелите помагат не само на пенсионери от Пловдив. Пращат пари, храна, лекарства на хора в нужда из цяла България.
Самата Ники признава, че е пристрастена към доброто. “Спя по 5-6 часа на денонощие. Когато не съм на работа, организирам събития, пиша на хората, звъня телефони, за да съберем средства, дрехи или храна. Буквално съм се молила за пари, но това не ме притеснява. Тук няма срам! Напротив – това е изключително специално чувство, което те зарежда”, вълнува се момичето.
Николета работи като мениджър продажби в компания за медицински консумативи, ала смята, че в забързания и роботизиран свят, в който живеем, благотворителността ни помага да си върнем човешкото.
Според Ники доброто е въпрос на избор. То те кара да му посветиш всяка свободна секунда в живота си. И те прави щастлив. / Марица
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
