Мая Донева е на 30 години. Има две деца и е международен обучител. Работи по теми като младежка активност, граждански организации, междукултурен диалог, комуникации и много други.
Общо прекарах година и половина извън България – 9 месеца в Чехия, 6 в Полша и backpacking в Централна и Западна Европа.
Заминах на Еразъм в Прага, но си намерих работа и останах да живея там. Малко след това живях в едно полско село и бях доброволка в младежка организация, където правех обучения за полски ученици на теми за лидерски умения, презентиране, комуникации и т.н.
За мен това беше много важен период от живота ми, който определи, както професионалния ми път, така и голяма част от личните ми избори занапред. Един от тези избори беше да стана обучител. Научих се да слушам хората около себе си, да уча от тях, да пътувам, да изследвам, да не съдя всичко, което виждам и да оценявам това, което имам и което съм.
Случиха ми се безброй приключения, особено през backpacking периода – Словения, Хърватска, Германия, Словакия и доста Чехия и Полша. Пътувах на стоп, през половината време с една приятелка от Щатите, но често и сама – с раница и палатка. Това време ме научи на толкова много неща- да чета книги на английски, да харесвам и търся непознатото, да се предизвиквам.
Да пътуваш толкова интензивно отваря съзнанието неподозирано много. Времето, в което живях в Прага беше незабравимо – това е любимият ми град в Европа – космополитен, алтернативен, с невероятно културно-историческо наследство и цветни хора.
В Полша открих професията на обучители и младежките организации и реших, че това е моето нещо и когато се върнах в България, знаех, че ще работя в тази посока.
Честно казано отначало се върнах в България, за да завърша образованието си и да не разочаровам родителите си. Никак не исках да се прибирам в началото- това беше малко след като България влезе в Европейския съюз.
През целия път до България плаках заради решението си, защото знаех, че е правилно, но ми беше трудно да живея с него. Липсваха ми хората, липсваха ми местата, музиката, преживяванията …всичко.
Но веднъж щом се върнах в България осъзнах, че съм взела правилното решение, че имам много енергия и идеи, които явно съм насъбрала в последните 18 месеца и че в България тези идеи ще се случат много по-лесно, точно защото тук все още не се случват много неща. Това беше през 2008-ма и всеки ден се радвам, че се прибрах.
Когато се прибрах се чувствах като енергийно-идейна бомба. Исках да поправя всичко веднага, давах акъл на всички и най-вероятно съм била безкрайно досадна. Но виждах само решения и никакви проблеми около себе си. (усмихва се) / uspelite.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
