Българите, които решават да емигрират, са високообразовани и в активна възраст. По-голямата част от тях не възнамеряват да се върнат в родината.
Това са част от изводите на изследване на агенция „Афис”, направено по поръчка на Европейския парламент. Социологът Юрий Асланов коментира пред БТВ по повод резултатите, че от България „изтича” висококвалифицирана работна ръка, която ще увеличава БВП на други държави.
Според анализатори в близките години още между 300 и 400 000 души ще напуснат страната. Основните цели на емигрантите продължават да бъдат придобиване на по-добро образование, по-доходоносна работа и постоянно установяване в чужбина.
В сравнение с 2008 г. обаче разлика има в предпочитаните дестинации. Преди най-популярни са били Испания, Гърция и Италия, но заради тежката икономическа криза в тези страни новите фаворитите на българите са Великобритания и Германия.Хората, които изразяват готовност да напуснат България, не са повече като брой, но сега имат много по-голяма възможност да я осъществят.
Силно се е увеличила степента на владеене на езика на предпочитаната дестинация и тези заключения се основават на предоставени документи от страна на анкетираните. Асланов изтъкна като притеснителен и факта, че хора с висока квалификация са готови да търсят „каквато и да е работа” зад граница.
Социологът метафорично обобщи резултатите като „общество на колела на куфари”, тъй като емигрантите все по-рядко изразяват готовност да се свържат с българските общности извън страната, което води до загуба на връзката с родината.
Изследването включва анкетирани на възраст между 15 и 55 години, а в хода му са използвани различни по вид инструменти в групите на етническите малцинства, за да се установи какъв е потенциалът на т. нар. „социален туризъм”.
Асланов уточни, че проучването е проведено на фона на последните събития в страната и те също може да са повлияли на резултатите. / bulpress.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
