Заминах когато бях на 21 години с много мечти и надежда за по-добър живот. Живях в Испания, Андора и Франция, но уви живот не видях.
… Ще се запитате и защо така!Защо ли, защото чужбина е красива, но носталгията е голяма…
Да виждам майка ми всяка година от разстояние как остарява и все повече бръчици има и това как ти се иска да си до нея…
Колко време и години загубих и не споделих последните дни с баща си… Липсва ми България. Липсва ми всичко! Понякога си затварям очите и си представям как съм си във вкъщи…
Връщам се назад в детските си години и си спомням празниците като Коледа, Нова година, снега, топлината и любовта на родителите ми, близките ми и приятелите ми… Колко е трудно само да си дете на света и да милееш да се завърнеш у дома .
Защо не се връщам ли!!! Ами заряди икономиката, здравеопазването и всичко друго, което освен да унищожова, мачка и убива българският народ друго не виждам…
Мечтите ми вече не са такива, каквито бяха когато заминах…. Сега съм вече уморена от мечти, уморена от лъжи за по-добър живот!!!
И повярвайте ми мили приятели няма живот нито в България, нито извън нея… Никъде не е лесно!!! Навсякъде ни крепи само едно, надеждата за по-добър живот!!! И там където я намерим, там ще градим бъдещето си…
Автор Деница Георгиева, chujdozemec.com
Защо бихте или не бихте се върнали в България?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
