Това е баба Марийка, която е на 92 години.
Тя всеки ден отива пред Градска Болница във Варна да проси милостиня.
На тази възраст жената има много проблеми, но най-много е болят краката и затова ходи с патерица. Каза ми, че можела да стои там само до обяд някъде, понеже краката не я държали.
Баба Марийка въпреки всичко не се оплаква, а търпи. Попитах я как оцелява, а тя каза:
„Какво да правя, работила съм цял живот, а сега едни 200 лева пенсия вземам, които не стигат за нищо. Кое по-напред да платя? Когато получа пенсия и първо отивам да платя тока, след това водата … а то трябва и за храна и за наем.“
Баба Марийка ми обясни, че живеела под наем в крайно мизерни условия със синовете си, като наемът струвал 120 лв.
„Ако не платим наема и ще ни изхвърлят на улицата“, каза тя.
Попитах я за синовете и, защо не и помагат, а тя ми каза, че и двамата и сина били безработни и не с добро здраве, и не можели да свързват двата края. Търсели си работа, но не ги наемали никъде.
Бедната женица каза, че ще проси, докато здравето и позволява, защото имала много проблеми.
Работеща жена в района каза, че баба Марийка проси и в студ и в жега и в дъжд. Така е знае от година.
Попитах баба Марийка с какво може да и се помогне, освен с пари? Тя ми каза, че има нужда от всичко, като храна и дрехи дори.
Всеки ден от сутрин до обяд може да видите баба Марийка да проси милостиня пред входа на Градска Болница ДКЦ 1 „Света Клементина“ до Централна поща във Варна.
Ако някой минава оттам и нека да помогне с каквото може на бедната женица. / bultimes.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
