Българинът, който през 80-те откри лек срещу рака и СПИНа

Лекарството е разработено от 80-те години на миналия век от Д-р Хари Жабилов патентовано в САЩ.

Психологът Еленко Ангелов от години е част от екипа на Димитър Савов.Корупция и бюрокрация у нас все още забавят официалното му представяне. Още през 1998 лекарството е тествано успешно върху доброволци ХИВ позитивни и след 4 месеца няма следа от вируса.

За предаването „Най-добрите лекари” по Дарик Димитър Савов, който финансира създаването на медикамента, обясни, че тези лекарства са добри за четирите вида рак – простата, панкреас, дебело черво и матка. „Това е така, защото тези типове тип рак се смята, че възникват на вирусна основа и нашето лекарство атакува проблема, унищожава вируса, изчиства проблема, след това се възстановява и регенерира органът“, обясни той.

Как започна всичко с това лекарство?

Д-р Хари Жабилов-баща започва много преди 10-и ноември с научни търсения в областта на ракови заболявания, на лекарство за рак и впоследствие за СПИН. Преди 10-и прави първото раково лекарство, тип ваксина в Разград. В онова време Тодор Живков му е обзавел една от най-модерните лаборатории в Европа за космическата за тогава сума от 3 млн. долара. Прави първото раково лекарство и докладва в присъствието на Живков и хора от Политбюро. Интересното е, че Тодор Живков е поискал веднага медикаментът да започне да се произвежда масово.

С настъпването на 10-и ноември обаче всеки спира да се занимава с наука и д-р Жабилов-баща остава в безтегловност. Тогава ние му помогнахме да се установи в Лос Анджелис и да продължи научните си търсения. Изхождайки от мисълта, че СПИН е чумата на 20-и век медикът остави временно раковите заболявания и премина директно към болестта СПИН. Той направи едно хубаво лекарство, което експериментираха през 1997-а в столичната Инфекциозна болница и показа страхотни резултати.

Какви, по-точно?

Още на шестия месец в четири човека изчезна напълно вирусът на СПИН, но тогава по една или друга причина нещата се забавиха. Имаше политически, юридически и всякакви интереси, заради които медикаментът не успя да стигне до аптеките. Тогава д-р Жабилов-баща почина от сърдечен удар, но синът му, който също е Хари Жабилов, продължи делото на баща си и дори в някои отношения изпревари неговите постижения. Започна с лекарство за СПИН, впоследствие – за рак, за хепатит и за ревматоиден артрит. Направихме заедно с Хари Жабилов-син пет патента в САЩ, като първият конкретно е за СПИН.

А изпробвали ли сте ги?

До този момент сме ги давали на стотици доброволци, които са проявили желание сами да се лекуват с нашите препарати. Това са 16 инжекции, комплект, които се бият дълбоко в мускула.

И какви резултати показаха?

Показаха страхотни резултати. Даже моят племенник, на сестра ми детето, му приложихме лекарството срещу Хепатит C. Момчето имаше болки в черния дроб, беше уморено постоянно, но се възстанови напълно – и двигателно и имунно. Отделно имаме и проби срещу ракови заболявания. Нашите медикаменти са добри основно срещу четири вида рак – на простатата, на панкреаса, на дебелото черво и на матката. Това е така, защото тези заболявания, специално, се смята, че възникват на вирусна основна. И нашето лекарство атакува проблема, то унищожава вируса и след това органът, съответно се възстановява. Медикаментът помага и при другите ракови заболявания, но е най-ефикасен при тези четири вида, защото атакува директно причината.

Какъв е принципът на действие?

Специално при болестта СПИН има един основен проблем. Когато вирусът влезе в човека, неговите имунни клетки не го разпознават като чуждо тяло. Вирусът превзема имунната система отвън, а клетките са пасивни, те не реагират. Едно от нещата, които нашето лекарство прави веднага, е да събуди имунната система на човека. То се явява антиген от чужди килърни клетки, но обучени. Те влизат и веднага алармират като по този начин събуждат имунната система. Затова лекарството е толкова ефикасно. Дори един от най-добрите имунолози проф. Стойко Златев представи лекарството като нов подход в имунологията и вирусологията. Тоест, ние не вкарваме лекарство, тип ваксина, с нискоактивен вирус, за да създадем антитела. Ние правим точно обратното – не да вкараме допълнителен вирус в и без това потиснатата имунна система, който да създаде възможността от появата на втори вирус, а изчистваме напълно проблема, не атакуваме следствието, а причината. Сега дойдоха последни изследвания на мъж и жена със СПИН от Мексико. Резултатите от лекарството бяха страхотни.

Сега докъде сте стигнали в процеса на реализация на лекарството?

Така или иначе едно лекарство минава през много стъпки докато стигне до аптеките. След патентната защита направихме изследвания върху животни – мишки, зайци, морски свинчета – и те показаха пълна липса на токсичност и липса на странични ефекти. Усвояемостта е лесна, не се пазят диети и се бие инжекциозно в мускула. Сега, в момента, кандидатстваме за клинично изпитване върху 50 пациенти, болни от СПИН, в столичната Инфекциозна болница. Всички документи сме предоставили на Агенцията по лекарствата, чакаме разрешение, но срещаме много сериозни спънки…

Защо?

Заради субективните фактори.

Кои?

Бюрокрация, корупция, може би не сме намерили пътя ние… Но е факт, че тези институции по своята си същност би трябвало да бъдат преди всичко хуманни институции.

А лекарите как реагират?

Тези, които са истински лекари, реагират много позитивно. Например, спасихме наш приятел през 2013-а година в ИСУЛ. Не знаеха какво му е, бяха го отписали. Нашето лекарство го върна от оня свят. Дори лекуващата го лекарка не можа да повярва и настоя да се направи още един курс с лекарството. Човекът едвам ходеше и не знаеха какво му е. Явно нещо вирусно, което не можеше да се диагностицира. Лекарството обаче не пита. То действа общо срещу проблема в организма, който е на вирусна основа. Така че субективни са факторите, които пречат медикаментът да се появи на пазара. Има го и егоизмът, има я и завистта в науката – защо д-р Жабилов го е създал, защо не съм аз – има и такъв, чисто човешки елемент, но според мен това, което спъва и това, което пречи, е корупцията.

Проблемът е, че Изпълнителната агенция по лекарствата е малко като феодална структура. И то, специално в отдел „Клинични изпитвания”. Имам чувство, че в този отдел има някаква мистика, нещо, което е направено само, за да спира. Питал съм защо ни бавят, задавал съм въпроса ако техен човек е болен ще му кажат ли, че няма да му дадат това лекарство, защото не е официално регистрирано, или ще направят всичко възможно, за да го спасят. Естествено, че ще направят второто.

В момента над 35 000 души годишно се разболяват от рак, а над 25 000 умират всяка година. Общо болните от рак в България са над 350 000 души. Да си представим, че това лекарство не е панацея на всички видове рак, защото те са над 800. Но на тези четири вида може да се помогне и да се спасят животи. От тези 25 000, които умират, ние да помогнем на 20 %, това са 5000 човека. Човешкият живот не се измерва в цифри, тук всеки проблем е трагедия. А лекарството, освен, че ще помогне на много хора, ще даде на България едно име. Не на страна, която е дала поредната криминална групировка зад граница, а на страна, която спасява света от СПИН.

Как ще действате оттук нататък?

Ще продължим докато лекарството не види бял свят и не го видим масово и достъпно за хората. Бих го дал на който и да е ако той даде гаранция, че ще го направи за България. Фирми, групировки, хора, аз съм готов да дам те да ръководят нещата ако искат, но да гарантират, че ще бъде направено за България. А не нещо, в което до този момент сме вложили милиони, да го дадем на някого и то да бъде продадено в чужбина. Защото това е трагедията на България. Всичко, което купят, не го развиват, а го препродават в чужбина и то не работи за родината си.

http://www.bestdoctors.bg

А-ха и да смаем света

В края на май (1966 г. – б.а.) ни повика Бончо Митов: “Момчета, утре ще пътувате заедно с моята кола. Голямото началство ни вика!”
Тодор Живков ни прие в кабинета си в ЦК към пет и половина следобед и излязохме оттам към осем и половина – девет. Защо толкова дълго ли? Всичко искаше да знае…”
Това е разказ на д-р Хари Жабилов пред журналиста Георги Стойчев, след като вече е патентовал в САЩ ваксини срещу рак и спин. Пътят обаче е дълъг и минава през кабинета на Живков. “Нищо не разбирам, момчета, от медицина – предразполага гостите си от Разград. – Затова обяснете с думи простички. Ама подробно, време – бол. От доклада ми стана ясно, че вие май лекувате рака! Та накрая кажете какво ви трябва…”

“Момчетата” са на зряла възраст, д-р Жабилов е най-младият от тях, дори още неженен. Пък и в административната йерархия е последен – д-р Стоянов е главен лекар в Разградската окръжна болница, Митев е първи секретар на ОК на БКП, д-р Игнатов е министър на здравеопазването. В екипа на младия изследовател му трябват още двама лекари, пет медицински сестри, двайсетина легла за дообзавеждане на лабораторията. И още много, но засега – това.

“Добре, Кириле – обръща се свойски Живков към своя министър, – преценете колко пари им трябват и тука до един месец нещата да тръгнат”. И вече към своя подчинен по партийна линия: “И ей, Бончо, да се обаждаш. Редовно”.

Нещата се уреждат безпроблемно: д-р Жабилов и екипът му получават необходимото, ИНРА дава авторско свидетелство, направени са патентни заявки в развити страни като Швейцария, Франция, Германия, Великобритания, Япония, САЩ. И все по инициатива и намесата на първия секретар на ЦК. После ги привиква отново при себе си и настоятелно пита: “Жътвата я прибрахме, ами с вашата жътва какво става?”
Пак срещи, пак доклади, пак нови указания. “Ние тука мислихме и решихме – започва Живков, – че тая работа трябва да продължи. Обаче да не се шуми! Защото това си е държавна ценност. Кротко, тихо, каквото зависи от нас, ще го направим. Знаем, че това е началото, че това не е крайният продукт, но ще се помъчим от това, което го инжектирате, да стане лекарство”.

Не може да се отрече желанието и амбицията на Т. Живков за България да се говори като за страната чудо. В мечтите си той я вижда като страна с огромен научен потенциал. Лично той, твърди дългогодишният му сътрудник Димитър Петров, “водеше на отчет няколко лаборатории, гласуваше им средства и внимание”. Особено по отношение на Центъра за биогенни стимулатори и д-р Хари Жабилов, който работи по откриване на лекарство против рака. И а-ха да смаем света…
Като никога вторият етаж в сградата на ЦК е оживен – пред заседателната зала са допуснати журналисти от централните вестници, радиото, телевизията, БТА и кинохрониката.

“Е, другари, вече сме пред исторически момент в световната медицина и наука – с особено приповдигнато настроение започва Живков. – Настоящото заседание на Политбюро ще бъде наистина историческо. Събрали сме се да утвърдим лекарство срещу рака, да дадем път на един чакан от десетилетия препарат…”

Д-р Жабилов от Разград е приготвил серум от ракова тъкан, получил е и имунни тела. Резултатите, постигнати чрез проби над животни и хора, са добри. Поради това фармацевтичният завод е произвел пробна серия таблетни форми. Чака се само Политбюро да утвърди лекарството и новината да разтърси света.
Но защо висшето партийно ръководство? Въпросът, разбира се, е реторичен и поканените в заседателната зала специалисти в здравното дело не очакват отговор. Все пак нали са поканени и тук могат да изкажат мнението си.
“Е, имате думата, другари – подканя ги Живков. – Но да сме наясно: нямаме време и не са нужни много приказки. Откритието е факт!”

Министър д-р Кирил Игнатов, като най-старши от поканените медици, излага становището на своето ведомство: липсват клинични изпитания и доказани резултати; направените изследвания не саосъществени в специализирани здравни заведения; резултатите са недостатъчни и не са потвърдени чрез протоколи и анализи… И министърът предлага: да не се избързва със съобщение за откриване на лекарството.
Верен на стила си, Живков грубо го прекъсва:

“Не се учудвам, другарю Игнатов, че здравната ни наука и цялото ни здравеопазване е на такова дередже. Да не бързаме, да видим, да огледаме, да се ослушаме, да изчакаме да се раздвижат ленивите мозъци… Ето! – той вдига рязко неголяма опаковка. – Лекарството против рак е вече произведено! И на това ли не вярвате? Какво мислите вие и вашето министерство е ясно. Да чуем останалите”.
Поканата е към изтъкнатите наши специалисти проф. Любомир Желязков, директор на НИХФИ, проф. Анчев, директор на Онкологичния институт, Ангел Киров, директор на “Фармахим”, и другите специалисти.

Подкрепил становището на Министерството на народното здраве, проф. Анчев нагнетява още повече обстановката. Изнервеният Живков бърза да го атакува: “Ясно! Разбрано! С такива учени ще тъпчем на едно място и ще стоим на опашката”.
На свой ред д-р Жабилов става и защитава “откритието” си. Това окуражава Живков и останалите членове на Политбюро. Повечето от тях застават на страната на откривателя и намерението на Живков е да утвърди лекарството. Всяко изчакване ще позволи да бъдем изпреварени от други страни, където също се работи в борбата срещу рака. Затова още днес, още сега трябва да се обяви сензацията. И преди Живков да каже “нали така решихме, другари”, Митко Григоров застава зад становището на министъра. Подкрепя го и Начо Папазов с думите: “Да не се избързва”.
Разгневен докрай, този път от двамата членове на Политбюро, Живков не удържа гнева си и спрямо тях: “Вие разбрахте ли за какво става дума бе, другари? Ето го лекарството! Какво повече умувате?!”

Без да забравя къде се намира и на кого опонира, проф. Анчев повторно се намесва:

“Това е експериментална серия, другарю Живков. За съжаление още непроверена в практиката. – И вече укорително: – Чудно ми е, че заводът произвежда препарат без нужната доказателственост. Така се упражнява натиск върху науката. Смятам, че са нарушени важни принципи…”
Несвикнал да му се противоречи, първият секретар на ЦК бърза да приключва:

“Предлагам да приемем решение за утвърждаване на лекарството. Не бива да се отказваме от откритието. Ние затова сме Политбюро – да пресечем и да премахнем всякакъв бюрократизъм, да избием от главите на “учените” завистта, егоизма, да разкрепостим хората, които се стремят към новото, към открития”.

Получава се раздвижване и от двете страни на заседателната маса.
– Не виждам как ще се осигури серийно производство!
– Важното е да имаме патент.
– Откъде ще се вземе суровината?
– Ще я внесем от Европа и Америка.
– Но това ще оскъпи лекарството и то ще стигне до 10 долара.
Директорът на Онкологичния институт отново настоява да не се избързва, да се състави комисия, която да проследи въздействието на лекарството в различни здравни заведения.

“Специалисти! – процежда през зъби Живков. – Добре, да се състави комисия. Проф. Желязков да я оглави!…”

Закрива заседанието и се нахвърля грубо към своите опоненти, попречили на човечеството “да скланя глава в знак на признателност” пред малка България.

Източник: Тодор Живков – мит и истина

Този мъж е излекувал 5000 души от рак: Това е рецепта, която убива туморите за 90 дни!