Нека си го кажем направо – колко от нас станаха принцеси? Ама честно?
И не говоря за прекрасното чувство да бъдем принцесите на татко или на любимия мъж, а за онези, които наистина носят корони на главите си, пищни рокли и имат опашки от принцове пред вратите на стаите си.
А въобще срещали ли сме такова митично създание? Да, напоследък сякаш не се качват в градския транспорт и не ходят за зеленчуци на пазара в неделя, но те са сред нас, и аз ще ви изненадам, като споделя, че знам къде живеят! И отговорът е колкото лесен, толкова и нереален – в „Дисни“. Разочаровахте ли се? Бързам да ви успокоя.
За щастие там имаме наш човек. Това е Светла Радивоева – българско момиче, което изживява мечтите си, работейки като аниматор в Walt Disney Animation Studios. „Наистина има приказност или поне за мен е така, и да – това е една от сбъднатите ми приказки, но се надявам да има още много такива.
Пътят към хубавите неща никога не е лесен и моят не прави изключение. Дори и сега не мога да кажа, че по цял ден в „Дисни“ се замеряме с балони и магически прах. Както всяка работа и в тази има предизвикателства, с които се сблъсквам от време на време, но това е нещо положително и прави процеса още по-интересен. Най-хубавото в анимацията е, че човек може да израства, да се развива и да научава нови неща. А възможността да работя за студио като „Дисни“ отвори цял нов свят с приказки за сбъдване.“
Светла е влюбена в рисуването още от малка. „Много обичах да рисувам и имах силното желание да видя героите, които създавах на хартия, да оживяват. Не си давах сметка, че това е професия, и анимационните филмчета, които гледам всеки ден, са създадени от хора, които работят именно това. Персонажите винаги са били толкова реални в очите ми, че мина известно време преди да осъзная, че това са оживели рисунки. Един ден гледах за пореден път “Красавицата и звярът” и след края на филма бях убедена, че искам да стана аниматор.“
За разлика от повечето малки момичета обаче, Светла признава, че не е имала любима приказна героиня, на която да е искала да подражава. „Не се сещам за едно-единствено нещо, към което постоянно да съм се връщала и от което постоянно да съм черпила вдъхновение.
Много обичах българските приказки, свързани с лами и омагьосани или магически създания, харесвах “Златното момиче”, приказките на Андерсен и на Братя Грим. Те винаги са разпалвали фантазията ми и са правели детството ми по-магическо. Най-трудното нещо, като пораснеш, е да си припомниш как да бъдеш пак дете. Да не си поставяш граници нито в мечтите, нито във въображението.“
Светла е част от създаването на анимационните хитове „Разбивачът Ралф“ и „Замръзналото кралство“, който спечели 2 награди „Оскар“ и стана най-касовата анимация за 2014 г. В „Дисни“ току-що са завършили пълнометражния филм Zootopia и Светла няма търпение да бъде представен пред публика, за да види как ще се възприеме от хората.
Дали успехът на продукциите, в които участва, променят мотивацията и отношението й към това, с което се занимава? „Аз обичам работата си и я върша с голямо удоволствие.
В края на краищата към това съм се стремяла винаги – да работя нещо, което не усещам като бреме, а напротив, и отзвукът определено ме кара да се чувствам още по-щастлива. Често забравям, че аудиторията е толкова голяма и преди проектът да излезе по екраните не може да се усети силата на това, което създаваме.
Чак месеци по-късно се разбира дали хората ще го харесат, или не. Поне за мен, когато работя по даден проект, неминуемо се привързвам към него и се чувствам прекалено субективна.“
Как оценява посланията, които носят анимационните филми и чувства ли се като част от един по-разностранен продукт, който оказва въздействие както на малки, така и на големи? „Не знам дали съм в позицията да давам оценки. Моята работа няма връзка със сюжета на филмите. Със сигурност се радвам винаги, когато доброто побеждава злото. Става ми много мило, когато се връщам в България и виждам по улицата дечица с кукли от “Замръзналото кралство”. Сещам се за моментите, когато не съм и предполагала, че този филм ще има такъв отзвук. Мисля, че имам късмета това, което правя, да се вижда от толкова много хора по света и да оставя следа в тях.“
Няма си любим герой.
„Всичко най-последно ми е най-интересно, защото е ново и различно от предходното. Човек винаги успява да намери нещо от себе си в героя, който анимира, и в същото време оставя свой отпечатък върху него. Много аниматори правим кадри с един и същ герой и всеки го обогатява по свой начин.“
През свободното си време Светла се занимава със „Златната ябълка“ – проект за анимационен приключенски екшън сериал, в който тя е главен дизайнер.
Сюжетът преплита елементи от източноевропейската митология и фолклор, повлиян е от азиатските номади, Ориента, Древна Гърция, тракийската и славянската култура. „С удоволствие бих гледала филм с българска магическа тематика на големия екран, което донякъде ще се случи, ако “Златната ябълка” види бял свят, макар и той да е проект за сериал, а не за голям екран. В момента търсим възможност за реализация, а скоро планираме и пускането на трейлър“.
Дали Светла определя живота си дотук като история на реализирането на американската мечта и какво би посъветвала хората, които се стремят към нея? „Не знам за американската, но съм реализирала донякъде моята мечта. Тя беше да стана аниматор, а сега имам нови цели, към които се стремя. Човек трябва да има повече от една мечта и най-вече да следва сърцето си, а не да робува на общоприети норми за успех.“
Да, не започнахме с „имало едно време…“, защото това е съвременна история, която се създава днес, всеки ден, от всеки от нас.
Понякога по-лесно, друг път по-трудно, с постоянство или на инат, въпреки себе си или въпреки другите. Сега може би си мислиш, че времето, когато вярваше в приказките, принцовете и принцесите, е останало в миналото? Тогава си припомни идеята отвъд приказката. Направи си услуга, помисли си пак. / topscandal.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
