След Втората световна война числеността на столицата ни започва да расте с бързи темпове. Градът се благоустроява и модернизира.
Оформя се централният площад с монументалните сгради на Партйния дом, Държавния съвет, Министерския съвет, представителния хотел „Балкан“ и ЦУМ. С построяването на жилищните комплекси „Ленин“, „Изток“, „Младост“, „Западен парк“, „Девети септември“, „Хиподрума“, „Борово“, „Свобода“ и др. се преобразява и периферията на града.
Започва да се обръща по-голямо значение на индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. София е най-голямото промишлено средище на страната, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост, която е силно концентрирана в две зони:
Северна и Гара Искър.Други промишлени ядра са Кремиковци, гара Яна, Курило, Костинброд, Илиянци, Казичане и др. През 60-те години влиза в експлоатация металургичният гигант “Кремиковци”.
Едни от най-големите промишлени предприятия съсредоточени в столицата са :
Завода за електрокари “6 септември”, Завод „Електроника“, Завод за правотокови електродвигатели, Завод за домашни хладилници “Антон Иванов”, Котлостроителен завод, Заводи за трансформатори, за електродвигатели и за високоволтова апаратура към Комбината за силнотокова електротехника, Завод за асансьори, Завод „Електра“, Завод „Искра“, Медикоапаратурен завод, Завод за електронни преобразователни елементи, Завод за агрегатни машини и леярна към Комбината за металорежещи машини, Заводи за телефонни централи, за радио и телевизори и за електроапаратура към Слаботоковия комбинат “Кл.Ворошилов”, Силнотоков завод „Васил Коларов”, Завода за металорежещи машини и др.
Леката промишленост е съсредоточена в заводите “Осми март”, “Витоша”, “Лиляна Димитрова”,шоколадова фабрика”Малчика”, чорапена фабрика “Вълчо Иванов”, обувния завод “9-ти септември”, заводът за дограма „Маршал Толбухин”, Кожухарския завод БКИ – Гара Искър и др.
В София е концентрирана основната научна и изследователска дейност в промишлеността. Проектират се и са изградени базите на институтите по електро- и мотокари, металорежещи машини, хладилна техника, радиоелектроника, комплексна автоматизация, техническа кибернетика, изчислителна техника, приборостроене, металознание и технология на металите, заваръчна техника, ЦНИИТМАШ, „Интрансмаш“ и др.
По времето на социализма се разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. През 1979 г. започват първите строителни работи по проекта за Софийското метро. През 70-те започва и изграждането бул. “България”, който свързва центъра на София с южните квартали на града. Емблематични сгради за столицата построени през социализма са залите “Универсиада”,”Фестивална”,”Христо Ботев”, хотелите “Балкан”, „Гранд-хотел София“,”Плиска”, “Рила”, “Витоша Ню Отани”, “Родина” , “Новотел Европа” и др., ЦУМ, сградите на БПС, “Енергопроект” и др.
През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на българската държава тържествено е открит Народният дворец на културата.
В столицата са съсредоточени и по-голямата част от ВУЗ в страната, като за жилищните нужди на студентите в началото на 70-те е проектиран и построен Студентският град “Хр.Ботев”.
През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни, както и от средата на 60-те години започва и масовото жилищно строителство за задоволяване на непрекъснато нарастващото население на столицата.
В края на 70-те години е изграден и най-големият жк в България “Люлин”.
София е и голям търговски център с добре уредените си магазини и квартални пазари. Столицата ни е и най-големият център на науката и културата. Тук са БАН, СУ „Кл.Охридски“ и много други ВУЗ-ове, научни институти, Народната библиотека. При социализма в София се уреждат и редица музеи: на революционното движение, на руско-българската бойна дружба, къщите музеи на Г. Димитров и Д. Благоев, НХГ и много други.
Преди 1990 г около София е имало добре оформена селскостопанска зона, като от неиното производство са се задоволявали част от нуждите на града.
Населението на столицата ни въпреки ограниченията с т.нар.жителство нараства много бързо, като през 1985 г. наброява на над 1 200 000 души. До 1990 г. София е разделена на райони като като за дадения район отговаря съответния районен съвет, наричани разговорно райсъвет.
Към 1984 г. София е разделена на 7 района, които са съответно: 1 – Ленински ; 2 – Коларовски ;3 – Димитровски; 4 – Благоевски; 5 – Левски; 6 – Кирковски; плюс селския 7-ми район Девети септември. След това се обособяват още 5 района(Кремиковски, Христо Ботев, Люлин, Искър). / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
