Все повече българчета се раждат извън България.
Расте броят и на децата от смесени бракове, които нямат българско гражданство, въпреки, че единият им родител е българин.
Това заяви в интервю за Дарик председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. Той допълни, че негативната тенденция много млади хора да напускат страната се запазва.
Откроява се и друга тенденция – от чужбина в България се връщат основно мъже на възраст от 30 до 40 години.
Тези от тях обаче, които не успеят да създадат семейства или да си намерят подходяща работа, след няколко месеца отново заминават в чужбина.
По неофициални данни българите, които живеят извън пределите на страната са повече от българите, които живеят в България.
“Негативната тенденция българи да напускат страната продължава. Можем да кажем, че има леко намаляване, има завръщане на част от българите, които живееха зад граница.
В момента се връщат предимно мъже – над 30 и под 40 години. Това са мъже, които нямат семейства на Запад и просто искат да се оженят.
Част от тях се връщат в България. но ако те не намерят тук реализация до няколко месеца, пак се връщат в Европа”, коментира той.
“Най-лошата негативна тенденция е, че основно младите българки бягат и остават да живеят в Европа и раждат там българчета.
Тази тенденция продължава. И е в момента български граждани, които са зад граница, неофициално, но все пак по данни, свързани с официалните служби, са повече. Точният им брой не е ясен, но е между 2,7 и 3,5 млн. души.
Една част от тях не са и български граждани – деца, които са родени от смесени бракове”, поясни Харалампиев.
“Извън тези български граждани, които живеят там, има и българи, които не са български граждани.
Това са българите в Македония, Западните покрайнини, Сърбия, Молдова, Украйна, както и старата българска емиграция.
Те са също достатъчно количество, така че можем да кажем, че за съжаления българите, които живеят извън пределите на границите на нашата държава, са повече отколкото тези в България”, заяви още експертът. / Дарик
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
