Да напуснеш голям европейски град и да заживееш в едно изоставено българско село е новина, която сме чували и не учудва мнозина по нашите географски ширини.
Да те отново са чужденци. Вижте какво ги води при нас и сами преценете дали са за пример.
Ройтерс е направил любопитен и подробен репортаж за медици и специалисти от Германия, които са закупили своите нови къщи в Одринци най-вече за да са сред природата. Новите съседи на двамата постоянни обитатели на ивайловградското село Одринци са довели до дестократно увеличение на населението на изоставеното село, като в момента са 24.
Германците идват в Одринци преди няколко месеца и закупуват няколко 100 годишни кирпичени къщи, които започват бързо да ремонтират.
Групата им наброява 22-ма, а това, което ги обединява е силното им желание да се откъснат от големия град и да се заживят в хармония с природата. В селото са пристигнали хора с различни професии като лекар, медицинска сестра, физиотерапевт, художник.
Стефан например е бил успешен мениджър в ИТ компания. Работил над 8 часа в силно динамична и стресова среда, далеч от природата, а сега е приятно изненадан от новия си начин на живот – работа по двора и къщата, грижа за животни, разходки по родопските пътеки, наслада на чистия въздух и отмора.
В Ивайловградското село германците полагат темелите на новия си живот. Групата съществува като малко добре дисциплинирано и подредено общество. Едни приготвят храната, други се грижат за животните, трети реновират къщата.
От цялото стадо кози, което гледат си набавят прясно и кисело мляко и сами произвеждат еко сирене и кашкавал.
Ритъма на живот в село Одринци лека по лека се завръща. Обичайната тишина тук отстъпва на същността и звуци от едно типично село – удари на чук, смях на деца, лай на кучета.
В оптимистичното бъдеще е възможно неприятната гледка на рушащите се къщи да изчезне. Германците са запретнали ръкави за тяхната реставрация. Пожелаваме им успех! Ето и резултата от няколко месеца неимоверен труд:
Ремонтът на първата къща е завършен. / opoznaybulgaria
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
