граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!“
– Хр.Ботев
Истина боли, зная! Никак, обаче, не е чистоплътно да се ползва физическата смърт на дядо Добри, за личен пиар на ядро от ченгета, облечени като свещеници. Така мисля аз, без да искам да бъда съдия на никого. Лично дядо Добри ми е казвал, че е много грешен човек и има причина за своя начин на живот и, че той не желае да бъде наричан „светецът от Байлово“. Не така стоят нещата за православните скотове, в лицето на миряните и клира, които в свободното си време си разменят шамари. Оказва се, че това е твърде доходно занимание за загладили косъм творчески безделници.
Дядо Добри не беше живия светец между нас и точно това го превръща в светъл лъч. Впрочем, този човек беше унижаван, арестуван, бит и подиграван от държавни институции, полиция, включително от много свещеници и политици. Смятаха го за умствено неразвит индивид, който няма реална оценка за заобикалящия го свят. Луд, който прави неразбираеми жертви, в името на химери.
Да, дядо Добри е луд, колкото и всички ние сме такива. Луд от любов към Бог и неговото творение – човекът. Луд, следствие на заобикалящия го полудял свят на несправедливост, непочтеност, пороци и лицемерие. Лудост, следствие на робска бедност, нищета, недохранване, мизерен начин на съществуване и много дълъг списък от болести, за които нямаш средства да се погрижиш навреме. Това беше истинското лице на дядо Добри!
Не съм виждал по-дебели от нашите свещеници, нито разбирам как след толкова годишни „пости“ стават все по дебели и лъснати. Толкова лъснати, че да се возят дежурно в правителствения самолет, в компания на политици – богоборци и да твърдят с православните си уста, че луксозните ауди и мерцедес са неделима част от православното войнство.
Дядо Добри беше превърнат в особен вид спонсор на този очеваден духовен разврат и отиде на небето без луксозна лимузина. За разлика от тези, които лукаво експлоатират името му и след смъртта на добрия човек, ще продължат да го правят…
Николай Марков, Фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
