Един от ярките ми спомени от детството по време на соца бяха годините, прекарани в детската градина в центъра на София.
Въпросната триетажната сграда преживя и реституцията и до ден днешен продължава да бъде детско заведение.
Тогава престоят беше седмичен – от понеделник до събота на обяд, и съвпадаше с работното време на родителите. На практика прекарах детството си не в дома си, а в детската градина.
Най-тъжният ден беше в понеделник сутринта, а най-щастливият събота, когато дори за обяд имаше и пържени кюфтета.
През летните месеци ни водеха в Борисовата градина всеки ден, където играехме на воля. Тогава на „Цариградско шосе“ нямаше подлези и пресичахме шосето направо, но то и движението не беше кой знае какво.
Трудно приемах раздялата с родителите си в понеделник и обикновено сутринта имаше сълзи не само в моите очи, но и в тези на майка ми.
Стигна се дотам, че ставахме много рано сутрин, обличахме се с баща ми и се качвахме на някой от трамваите – четворка или десетка, обикаляхме половин София, докато стане време, и след това татко ме оставяше в градината.
И това само за да ме разсее и да премине по-леко стресът от раздялата. Иначе в интерес на истината ни занимаваха, имахме един път седмично прожекция на диафилми, куклен театър, подготвен от служители в градината, или пък някакви други музикални занимания.
Имахме и външни посещения на актьори и музиканти, спортни състезания и много игри.
И въпреки това и до ден днешен, когато минавам покрай тази сграда, имам усещането, че нещо в душата ми се свива. Времето беше такова и детството ни беше белязано от неговите странности.
Но така пък държавата се грижеше за децата и техните родители спокойно отиваха на работа. Детски градини имаше за всички желаещи.
А не като сега – да търсиш връзки, за да запишеш детето си.
Валя Стоева, София
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
