Подбрани са в този списък не толкова заради постиженията си, а защото носят духа на това странно място.
„Човекът е напълно човек, само когато играе,” твърди Фридрих Шилер. Това е една от причините изборът на хора, които олицетворяват Перник, да падне върху спортистите.
Капитанът на „Байерн”
Единственият български футболист, носил капитанската лента на германския гранд „Байерн” (Мюнхен) е перничанинът Михаил Лозанов. Той е централен нападател на “Байерн” в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време Германия се управлява от диктатора Адолф Хитлер и е истинско чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците.
Българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на „Байерн”. Бележи гол след гол за своя отбор, който е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.
Един от мачовете на Лозанов за България никога няма да бъде забравен.Двубоят е срещу Турция, в Истанбул. Годината – 1932. Раната от петвековното турско робство е още прясна и мачът, който се води приятелски, е зареден с огромно напрежение. Турците повеждат с 2:1.
Тогава се случва нещо неочаквано. Лозанов събира съотборниците си в центъра и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем”… И запява химна „Шуми Марица окървавена”. Песента отеква на терена пред онемелите трибуни. България печели с 3:2, а футболистите са посрещнати в София като герои.
„Татко беше по немски педантичен” – разказва Магда, дъщерята на Лозанов. – От него съм запомнила един съвет: „Внимавай какво обещаваш. Защото после трябва да го изпълниш.”
Париж се поклоня на Боби Гюдеров – най-великият капитан на родния волейбол
Съдбата му раздава лоши карти, но той ги изиграва смело и се превръща в най-великия капитан на българския волейбол.
Борис Гюдеров е роден на 12 февруари 1927 г. и едва 15-годишен остава без баща. Майка му Елена се грижи сама за него и тримата му братя. С това нещастията не свършват. Брат му Митко се удавя в река Струма и това нанася нов удар по почерненото семейство.
Боби се увлича по много спортове и е добър в повечето от тях. Но голямата му страст е волейболът. Бързо си пробива път до националния отбор и през 1949 г. е с огромна заслуга за сребърните медали от световното в Прага. Преди нас е само СССР.
Две години по-късно на европейското в Париж перничанинът е неудържим. Боби е навсякъде по игрището, влиза в идеалната шестица на първенството и по всеобща оценка е най-добрият волейболист в света! Обявен е за почетен гражданин на Париж и става първият българин носител на това звание.
Получава орден от тогавашния кмет на френската столица, който е брат на генерал Де Гол. Огромното признание е придружено с предложение да остане във Франция и да играе волейбол там. Гюдеров отказва.
Цели 15 години той е капитан на България – рекорд, който не е подобрен до днес! Повече от 20 години е капитан на родния „Миньор” и седем пъти става шампион на страната с този отбор. Два пъти е носител на Купата на България.
През цялата си кариера носи екипа само на два отбора – на „Миньор” и на България. Изключително взискателен към себе си и съотборниците. Когато съиграч се оправдава, че не е могъл да спре летящата към полето топка казва с неповторимия пернишки диалект: „Нема не може! Че легнеш, и че я земеш.”
12 0 000 аплодират Бухалцето на „Камп ноу”
Той е от футболистите, които остават в спомените на запалянковците, но не и в спортните енциклопедии. Уникален талант, съчетан от чудовищна склонност към саморазрушение. Богомил Мартинов – Бухалцето е част от един много силен отбор на ЦСКА, мерил сили с грандове като „Атлетико” (Мадрид) и „Барселона”.
„Армейците” срещат „Барса” на 1/16 финал за Купата на европейските шампиони и в първия мач завършват 2:2. В реванша нашите са разбити с 6:2 пред 120 000 зрители на митичния „Камп ноу”. Първият гол за ЦСКА бележи Миланов, а вторият е на Мартинов.
Красивото попадение на перничанина кара дори капризната каталунска публика да го аплодира. Специалистите му предричат блестяща кариера. Мартинов е невероятно техничен и често прави за смях противниковите защитници. Той е неудържим за бранителите, но и никой не може да го спаси от любовта му към чашката. Безкрайните алкохолни запои в крайна сметка погубват таланта му. Както и самия него. Още една жертва на фаталния порок, убил и много други големи спортисти.
Боян Радев, каруцарчето от Мошино
Първият двукратен олимпийски шампион на България е роден през 1942 г. в село Мошино, днес квартал на Перник. Работи като каруцар в местното ТКЗСпреди да бъде забелязан огромният му спортен потенциал.
Боян Радев печели олимпийско злато през 1964 г. в Токио и 1968 г. в Мексико.
„Моят допинг беше свинско бонфиле с боб” – казва Боян Радев. – Много го обичам. Изпил съм 50 тона уиски и съм изпушил един ТИР пури и не съм мръднал.
Не искам да забравям произхода си. Хора, които забравиха откъде са дошли и миналото си, увиснаха в живота. Те не са личности, а едни парвенюта.” / lifebites.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
