Истории от дъното на язовир „Огоста“
Водата не е успяла да разруши църквата „Свето Възнесение Господне“ в село Живовци
Черквата присъства в творчеството на големия български писател Йордан Радичков, който е номиниран два пъти за Нобелова награда за литература и е роден в село Калиманица.
Част от село се появи отново на бял свят след като язовир „Огоста“ край Монтана намали драстично нивото си. Малкото населено място е било залято през 80-те на миналия век и там е изграден вторият по обем язовир у нас и на Балканския полуостров. Църквата и камбанарията на село Живовци са единствените, които водата не е успяла да разруши, въпреки времето.
Само допреди няколко десетилетия е кипял живот, хората са имали домове и в тях са отглеждали децата си. Изграждането на язовир „Огоста“ обаче заличава всичко. До днес, когато водата се е отдръпнала и отново се показаха домовете, улиците и спомените.
„Имаше къщи, тук беше съвета, постройката, имаше и друга улица, която идваше от църквата и отиваше към селската чешма, тук преминаваше през воденичната вада и продаваха хляб“, споделя Йорданка Димитрова.
„Улицата е тук, а тук живееше Линко кръчмаря, в този район беше неговата къща. И след толкова много години ми е трудно да си спомня кое, какво е било, защото водата виждате, какви руини е оставила. Само спомените са ни останали иначе друго нищо няма от това Живовци“, каза още Петър Петров.
Детството на Йорданка преминало в Живовци, в къщата на нейните баба и дядо. Дом, който сега е някъде там във водата.
„Имахме лятна кухня, така й казвахме и там си живееха баба ми и дядо ми, и така си я заминахме. Ако се оттегли водата, може да има тухлите“, спомня си Димитрова.
От 30 години жената не се е връщала да види потопеното си село Живовци. Сега отново търси къщата на баба си с поглед и си спомня за селото.
„Много хубаво село, равно, почти във всеки дом бунар, геран по нашенски, всичко имаше. Много плодородно село, дворовете големи на къщите. Спомняте ли си, когато казаха, че на това място ще трябва да има язовир и че трябва да се изселите? Аз бях по-малко от 10 години, когато го казаха. Много хора се разболяха от мъка, някой починаха докато се изселят“, спомня си с умиление Йорданка.
„В годината на изселването се роди моята дъщеря. Село се селеше, хората са разбити, нямаше стока“, уточни Петър Петров.
Петър е родом от село Живовци, завършил и основното си образование в местното училище.
„Спомените ме въвеждат за детството, за ергенлъка, за приятелството. Само един вече е останал от истинските ми приятели“, споделя още Петров.
С тях бил и на пързалката като дете. Макар и на 82 години, още си спомня, улицата по която са се спускали.
За около 20 години между 60-те и 80 -те години на миналия век, двете села- Живовци и Калиманица се изселват, за да бъдат завирени. Но след това под вода е изцяло само Живовци.
„Къщите са били около 350 и около 1000 жители, не повече“, поясни Димитър Церовски.
Корените на Димитър са от Живовци. От години той събира информация за родното си село. В него имало училище, воденица, жп спирка, читалище, пет духови оркестъра, стопанство, кметство и църква. Единствено тя е оцеляла и днес заедно с камбанарията.
Доброволци от Монтана и бивши жители на двете някогашни села планират да изчистят открилото се пространството около „Свето Вознесение“, казаха организаторите на акцията. Така до постройката ще могат да стигнат туристи. През последните дни тя се посещава от много хора, които използват ниското ниво на язовира, за да стигнат пеш или с автомобил по черен път.
Камбанарията и част от църквата също са били под вода, но не само водата, а и хората помогнали църквата да се разруши. Стените са и напукани и покривът е паднал.
„Сред отломките от покрива, от иконостаса, намерих дъска с издълбаните имена на майсторите, които са поставили покривната конструкция на самата църква“, заяви Церовски.
Една от селските чешми на Живовци, която била на дъното на язовира сега отново е на суша и отново тече.
Останки има и от въжен мост, от стопанството, дори и стълбите на къщите са си още там. / opoznaybulgaria.com
Видео: NOVA
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
