Преди 120 години – на 28 ноември 1898 година, е открито първото голямо индустриално предприятие в България – Захарната фабрика в София.
Тя е изградена на 2,5 километра извън границите на тогавашната столица край ж.п. линията София-Кюстендил върху площ от 14 000 кв.м. Фабриката е собственост на белгийската компания „Български захарни фабрики и рафинерии“ с основен акционер групата „Ернест Солвей“. Три години по-рано – през март 1895 г., белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско.
Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия – освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.Новооткритата Захарна фабрика е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на заетите в нея е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души.
По инициатива на ръководството на фабриката започва и строителството на пътя за Банкя, което подпомага развитието на курорта. През 1916 г. след влизането на България в Първата световна война, белгийските инвеститори се изтеглят от страната. Фабриката обаче продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе.
Според архивните данни, през 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. След това постройката е използвана за складове, като е била собственост на няколко държавни предприятия. От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се намира целият архив на Българската национална телевизия – ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.
Малко преди приватизацията на „София мел“ сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата „Крапс Мел“ през 1998 г. Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис. През 2006 г. той продава фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 000 кв.м на компанията „ЛЛИ Юромилс ГмбХ“ като част от по-голяма сделка за производствено предприятие.
Три години по-късно Захарната фабрика става собственост на „Ти Ей Би риъл естейт“. Така за десетилетие официално обявената за паметник на културата от национално значение сграда сменя редица собственици. Но отдавна изглежда като декор на филм за бомбардировките на София. Заради това предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. През 2016 г. собствеността на бившата Захарна фабрика отново е сменена. През август т.г. на свой ред и новият собственик получава покана от Столична община да започне реставрация на комплекса. От фирмата обаче са помолили за отсрочка до Нова година.
Захарна фабрика дава името и на софийски квартал
През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб. На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя.
На снимките в материала: Първият кадър е от началото на ХХ век – 1900 година, другите са от края на второто десетилетие на ХХI век. / bgspomen.com/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
