Те са заедно още от ученическите си години. И двамата имат степен “бакалавър” по “Богословие” от Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”.
Той е и магистър по “История на България”, тя- магистър “Начална и предучилищна педагогика”. В момента са на 29 години и са избрали да живеят и работят на село.
Имат малка ферма във видинското село Подгоре, там гледат над 90 овце. Работят и в Основно училище “Христо Ботев” в с. Раковица. Тя- като възпитател на ученици от 1-ви до 4-ти клас, в полуинтернатна група, той- като нощен възпитател в общежитието.
Какво накара тези млади и образовани хора да направят избор си? Има ли подобна тенденция? Отговорите от Евелина Базова и Цветомир Николов:
“Заедно сме още от 10 клас. Като завършихме средното си образование ходихме малко на гурбет в Гърция, на остров Миконос. Видяхме, че там хората си живеят добре, големият град не им липсва. Видяхме, че животът на село е хубав! Евелина работи о. Миконос като домашна помощница, а Цветомир- в строителството.
“Там се строи здраво, богати хора са, плащат добре. Ние живеехме и работехме на острова през 2007 година. По това време един учител в Гърция взимаше доста добра заплата. А България тъкмо влизаше в Европейския съюз, ние там посрещнахме влизането и си казахме “сигурно и при нас заплатите на учителите ще станат високи както тук”. Харесваме тази професия и решихме да се приберем обратно в страната си и да станем учители.”
Така, след една година престой в Гърция, те отново се прибират у дома, за да се изучат за учители. Харесват Велико Търново и записват в университета, първо- за “бакалавър”, после- за “магистър”. До тук всичко върви по план. Трудното идва след това, във Видин няма работа за тях!
“Всички искат стаж, а ние нямаме. Така липсата на работа ни отведе на село, в село Подгоре!”
Родителите на Цветомир са от там, а за Евелина животът извън града не е новост. Тя самата е живяла на село.
“Баба ми почина и дядо остана сам, той гледаше около десетина овце. Ева си намери работа в училището в село Подгоре тогава по заместване. Сега вече е учител-възпитател в село Раковица и си пътува до дома в село Подгоре. Аз започнах да гледам овце.”
Постепенно стадото се разраства…
“Започнах с 11 овце и с една инвестиция от около 10 000 лева сформирахме по-голямо стадо, закупихме машини и всичко необходимо за фермата. Своевременно се отвори работа в училището в Раковица за нощен възпитател. Аз го заех, защото на село няма голяма конкуренция, хората с висше образование са малко – веднага се намира работа!”
Така стигнахме и до първото предимство на селото– няма конкуренция, а има нужда от кадри!
“Има нужда от всичко” – допълва Цветомир.
Как ще убедиш младите без работа да живеят извън града?
“Бих се обърнал към хората, които си имат село, защото, ако нямат- ще е проблем. Първо, трябва да си купят къщичка, продават се за около 2000 – 3 000 лева. Как ще ги убедя? Ами, като изляза навън през нощта в двора си имам семейство таралежи. Това е чудесно- майка, баща и малки таралежчета. Сутрин ме будят птичките, няма шумове на коли, няма викове, няма шумни съседи. Съседите са малко и са ценни, и се уважаваме помежду си, и си помагаме!”
На село имотите са евтини, спокойно е, а хората са истински и си помагат– ето го и второто предимство да живееш извън града!
Ева и Цветомир си създават и удобства, тип “градски”, като например интернет връзка. След гурбета в Гърция, те си купуват малка къщичка, точно до тази на дядото на Цветомир:
“В момента дядо ми е комшия, цялата улица я стопанисвам аз. По моята улица на ден преминава само една жена. Ползвам моята си плевня и тази на дядо.”
Какво е началото при захващане с животновъдство?
“Трябват инвестиции. Печалбата веднага трябва да я вложиш в инвестиции, за да береш плодовете по-нататък. Първо си купуваш косачка, балирачка, трактор, мулчер, за ливадите, трябват фуражи, лекарства за животните, кандидатстваш по всички европрограми. Всеки животновъд си има сключен договор с ветеринарен лекар, който обслужва фермата.”
Сами ли се справяте или сте наели и работници?
“Привлякох майка ми. Тя работеше във Видин 6-дневна работна седмица, на не висока заплата. Казах й: “Мамо, ела, тук ще изкарваме повече” и тя се съгласи.”
Доволен ли си от резултатите и приходите?
“Хубавото в животновъдството е, че аз тепърва ще започна да изкарвам нещо. За сега още инвестираме и гоним изисквания.”
Липсва ли ви градът, не ви ли се излиза някъде вечер, след работа?
“Компания винаги може да се намери, дори и на село. Тук също има млади хора, те работят като трактористи, ВиК специалисти. На село има много работа, винаги можеш да намериш с какво да се препитаваш. Накъдето и да погледнеш, има работа. Примерно, сега е пълно с трънки- можеш да събираш трънки или да наемеш някого да събира, да намериш пазар, да ги изнесеш в чужбина и така… Трънки има много! Скоро започват орехите, до сега бяха къпините. Винаги има нещо, да не говорим за билките. На село ходиш по пари!”
Ето и третата причина да избереш селото: На село ходиш по пари! Работа има постоянно, стига да ти се работи!
Какви бяха трудностите, с които се сблъска в началото, когато се захвана с животновъдство на село? Как се научи да доиш овцете, да се грижиш за тях?
“Първото нещо, което ни даде университетът е как да се научиш да намираш информация! Купуваш си литература и се запознаваш. Така можеш да станеш какъвто искаш. Аз похарчих около 300 лева за специализирана литература и продължавам да купувам и да се уча.”
Как реализирате продукцията, намирате ли пазар?
“Правим си от млякото сирене, за лични нужди. В момента цената на млякото е паднала много. Аз не мисля да давам овчото мляко под 2 лева на никого, който да го преработва и да печели, а аз да съм този, който е вложил труд и усилия дълго време. Има изисквания, които ще ни задължат да го правим, за да вземем субсидия, но как да го давам на такава ниска цена?! Правителството така го е измислило, че да подпомогне мандрите, като ни задължи да предаваме млякото, вместо да даде по-лесни правила. Примерно- аз да си го преработвам, да излизам на пазара, защо не в Германия, и да не се притеснявам от нищо. А сега съм принуден да го давам на преработвателя. В крайна сметка, аз върша цялата работа, а той само го преработва. И аз мога да си го преработя, не е трудно. Та, за сега с пласмента е малко сложна ситуацията, но ще се оправят нещата…”
Те работят по специалността си, реализират желанията си, живеят на екологично чисто място, сред природата, хранят се природосъобразно, имат си зеленчуково-плодова градинка! Попитах ги щастливи ли са? А отговорът му е четвъртата причина да изберете живота на село: “Щастливи сме, защо да не сме? Имаме си всичко!”
“Искаме да сме полезни и за обществото, направихме клон на Сдружение “Активно общество” в село Раковица. Искаме да издаваме вестник, в който да пишем за проблемите на общината. Пътища, незаконен дърводобив, боклуци…”
За работата ти с учениците, какви са твоите виждания за съвременните деца, как се променят?
“Все още се възпитават атеистично настроени хора.”
Накрая обобщаваме плюсовете и минусите на живота на село:
“Плюсовете са много и минусите са много, но човек сам трябва да направи избора си и ако няма алтернатива в града, може лесно да избере живота на село. На село животът е по-добър и по-спокоен!”
Накрая им пожелах успех, а те ми отвръщат:
“Ще успеем, разбира се, с труд и с Божия помощ!”
Животът на село сякаш прави хората по-добри, по-човечни, по-искрени! Или, може би, расте ново поколение българи? / bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
