Знаете ли защо „социализмът“ е най-великия ни период. Няма да говоря за затвори, фашисти, национализации, реституции и пр. Най-великият е, защото промени хората.
През социализма, хората станаха грамотни, и станаха техници, инженери, специалисти. Синът на вчерашния селяк с дървено рало, стана шлосер, механик, стругар. Хората се гордееха, че са работници и специалисти, и то добри. Виждал съм гордостта в очите на работник, който казва „аз съм 8-ми разряд“. Виждал съм гордостта на хора да казват, че са „висшисти“.
Виждал съм гордостта на хора да успеят да направят същото, което са направили върховите нации в електрониката. Да, действително да го копират, подобно на Тайван и Южна Корея, но то и това си майсторство. Хората се гордееха, че правят същото, понякога дори правеха подобрение на копията.
И тези хора бяха с 300-400 лв. заплата, а не с 5000 долара, каквата получиха веднага след като се самоубихме и ни ги откраднаха. С малките заплати, хората правеха велики дела, гордеха се с труда и с познанието си.
И почти НИКОЙ от тях не избяга, въпреки, че почти всички пътуваха в чужбина. Докато я имаше нашата държава, се връщаха тук на 300 лв. заплата, и копираха американските процесори. Вместо да идат в Интел и да работят за конкурентите.
Виждал съм учители да са прилежни и да стягат учениците.
Какво получихме след това? Позор за труда. Всички станахме социолози, икономисти и юристи. Инженери няма, няма квалифицирани работници.
Днес дори да ни дадат цялата технология и схеми, и да няма нужда да ги разбиваме сами, дори така не можем да копираме. Няма кой да го направи. Не можем един чип да направим, дори по чужд проект. Нямаме шлосери и стругари. Няма стругове.
Единственото, в което сме по-добре от тогава, е езиковото обучение. Да научим английски, та да разбираме по-добре робовладелците си като сами им идем на крака…
Какво ще кажете за „социализма“? Има ли по-успешен период от него?
Добри Божилов, фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
