Лазарина е майка на тризначета, която заедно със съпруга си и прекрасните си деца живее в Лондон. В следващото интервю тя ще ни разкаже не само какво е да си многодетна майка, но и майка, която живее извън родината си, далеч от помощта на роднини.
Юлия Джарвис за Амбиция:
Здравей, Лазарина. Разкажи ни накратко за твоето семейство.
Лазарина Aтанасова:
Голямо и щастливо! Всичко започна, когато срещнах любовта на живота си през януари 2012 година. Влюбихме се от пръв поглед, а през март същата година установих, че съм бременна. При първия видеозон разбрахме, че чакаме близнаци. След две седмици обаче се оказа, че се е оформило още едно сладко бебе и вече бяха три. Имам две момичета и едно момче, които се появиха на бял свят на 16 септември 2012. Днес вече са на 3 години и 8 месеца.
Едно е да си майка на три деца, родени през няколко поредни години, което само по себе си е трудна работа. Ти си майка на тризнаци, които в един и същ момент имат нужда от теб, искат едно и също нещо, а ти имаш само две ръце. Как се справяш?
Не се опитвам и да съм перфектна, защото за мен това е просто дума. Опитвам се и тримата да са щастливи и всеки да се чувства обичан. Редувам ги всеки път за всичко, но когато дойде ред за обличане на пижами, тогава всеки сочи другия. Винаги има един недоволен. Графикът ми невинаги се получава.
Безспорно, ако беше в България, щеше да имаш помощта на семейството- дали това ще бъде във всекидневна помощ от някой роднина, топло сготвено ядене от майка или свекърва, някой да изведе децата в парка за няколко часа, докато ти наваксваш от поредната безсънна нощ. Или някой да постои с децата, докато спят, а вие със съпруга ти да отидете на кино. Тази безвъзмезна помощ я няма в чужбина. Кой ти помага?
Тежко е, когато си далеч от роднините и семейството си. Понякога е лесно, друг път много трудно, но се справяме. Свикнали сме сами. Всичко е въпрос на организация. Ще излъжа, ако кажа, че не е имало моменти , когато съм искала да остана за малко сама, да се наспя до обяд или да се излежавам на дивана по цял ден. Таткото работи пет дни в седмицата, но когато си е вкъщи много помага с всичко относно децата. Когато навършиха две години, започнаха да ходят на градина за три часа и това си е огромно облекчение. През това време мога да се разходя, да напазарувам, да се излежавам и всичко, което поискам. Ако трябва да си призная, рядко пропускам и следобедния сън с тях ???? Много често ми помага добра приятелка, когато се налага да свърша нещо неотложно. Тя има момченце на почти същата възраст.
В чужбина внуците се срещат с баба и дядо след предварително определен ден и час. Не мислиш ли, че ние, балканските народи, имаме грешни очаквания, че нашите родители са длъжни да ни помагат с отглеждането на децата?
Никога не сме очаквали, че някой от моето или неговото семейство ще гледа децата. Не сме имали и все още нямаме нужда от помощ. Като баба и дядо, те отдавна са изпълнили дълга си на родители и възпитатели и им се полагат спокойни старини. Радвам се, че се справяме сами и не се налага да задължаваме никой от тях.
Как минава един твой ден с децата?
Обикновено се будят между 7:30 и 8:00 часа. Слизаме в кухнята и хола и започвам приготвянето на закуската. През това време обаче ги обличам за градина. След закуската идва ред на зъбите и тоалета. В 9:10 излизаме за градина, а аз се прибирам в 9:30. Обикновено мързелувам на дивана за около 10-15 минути и следва пране, тренировка, пазаруване или каквото още мога да свърша. В 12:30 вече са си вкъщи.
Започвам с приготовления за обяд, като през това време ги преобличам и мием ръцете. В 13:15 обядът е готов. В 14:00 часа всички, дори и мама, са по леглата. Ако денят е хубав, сме в парка или с приятели и пропускаме следобедния сън. В 16:00 вече сме будни и идва ред за следобедна закуска, игра и телевизия.
По-късно отиваме с колата да посрещнем таткото от метрото и в 20:00 всички сме на масата за вечеря. Още малко време с тати преди лягане и в 21:00 са по леглата. Обикновено са много игриви и приказливи и заспиват след 22:00. Остава малко време за мама и тате. След като всички са заспали, започвам да готвя за другия ден, ако не съм успяла през деня.
Какви занимания и развлечения предлага Англия за малки деца?
Обикновено тук забавленията са в зали – пригодени за игра, наречени play groups, паркове и подобни. За нас обаче е много вълнуващо пазаруването, играта с приятели или тичането в парка, люлките и пързалките.
Различни ли са по характер твоите деца?
И трите ми деца се различават много по характер. Имам си чувствителна и ранима принцеса, властна кралица и своенравен принц. И тримата не си приличат по нищо.
Сигурно е хубаво за тях винаги да имат приятелче в игрите? Как съумяваш да дадеш на всеки поотделно лично време – само мама и едно от децата, или всичко винаги правите заедно?
Не правим всичко заедно. Те са много самостоятелни. Тримата винаги намират как да си играят и да обърнат хола с краката нагоре. Измислят си игри и рядко се карат. Прегръщам всички по много, милвам ги и ги хваля. Може би по сто пъти на ден им казвам, че ги обичам. Когато седим на дивана, един стои в мен, а другите двама от двете ми страни, и така се редуват :-). Когато рисуваме, трябва и на трите листа да нарисувам това, което единият е поискал. Ако някой иска замък от конструктора, то тогава трябва да направя три, за всеки по един. Много често копират един от друг.
Колко често се прибирате в България и какво обичате да правите, когато сте там?
Прибираме се в България всяко лято за три седмици. Времето за ваканция на таткото не позволява повече. Обичат морето и ходим на плаж почти всеки ден. Разхождаме се в морската градина и парковете. Виждаме се с всички роднини и приятели.
Говорят ли български? Каква е твоята формула да научиш децата си на родния език?
Разбират почти всичко, но отказват да говорят. Аз говоря и на английски, и на български. Когато искам да научат нещо, го казвам на английски и после го повтарям на български. Трудно им е, защото като малки гледаха само английска телевизия и в градината от двегодишни говорят само английски. Нямам притеснения относно това, защото знам, че ще се научат и да говорят, и да пишат, и да четат на родния си език, въпреки че сме далеч от България.
Кои са положителните неща при отглеждането на деца в чужбина?
Ами какви са положителните – парковете са на всяка крачка, оборудвани с прекрасни съоръжения за всички възрасти, дори има и спортни уреди за възрастни в някои от тях. Стандартът на живот, независимо от доходите, те прави по-спокоен. Всички базови нужди са ти покрити и не трябва да се тревожиш, че нямаш пари за памперси, храна или дрехи.
Децата живеят в многонационална държава, където не правят разлика между цвят на кожата и религия, отворени са към различни култури.
За финал какво би пожелала на българските майки в чужбина?
Няма нищо друго на този свят по силно от любовта и връзката между майката и нейните деца. Където и да сте по света, мъката и тъгата ви могат да се стопят само с една малка усмивчица от малкото човече, създадено с толкова любов. Бъдете силни и изживейте всеки един миг в живота си пълноценно и щастливо! / ambicia
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
