Помните ли времето, когато 234 български предприятия работиха в сферата на електрониката?
И само под шапката на Държавно обединение ИЗОТ имаше 20 големи завода с гарантирани пазари в целия Източен блок. Над 100 експоната от това време показва в първия музей на БГ електрониката софтуерният специалист Димитър Блъсков. Музеят се намира в просторно помещение до офис на ул. „Родопи“ 111.
„Исках специално да го направя в Пловдив, защото градът е бил лидер в няколко уникални производства за цяла Източна Европа. За мен са интересни експонатите типично пловдивско производство“, подчертава Блъсков.
Изрежда двете ни топ предприятия – завода за големите лентови устройства от ЗЗУ и „Кочо Цветаров“, който правеше флопидискови устройства. „И с двете имахме запазена територия за цяла Източна Европа. И двата завода вече са разформировани – продадоха сградите и декарите…“, казва Блъсков.
Голям успех за града било пускането на серията компютри „Пълдин 601″. Произвеждани са в ограничена серия и всички са отивали за износ. „Имам три от тези прекрасни машини. И трите ги купих от Украйна – там колекционерите ги търсят много“, казва Блъсков. Първите ни компютри „Правец“ са само за училища и институции.
Търговската им цена според него е била около 3500 лева. „Като не се продаваха, няма никакво значение каква им е била цената. Чак през 1986-а правят персоналния компютър „Правец 8Д“, чиято цена е поносима – около 400 лева“, обяснява той. Този компютър е бил предвиден да може да се включи към телевизор и касетофон.
Димитър купува първия си робот „Робко“ от ebay преди 6 години. Сдобива се с още няколко, а музейният му експонат е в отлично състояние. Разполага дори с оригиналната си документация. Пловдивчанинът обяснява как от производството на „елки“ за 10 години минаваме на компютри.
„Първата ЕЛКА е разработена в завод „Електроника“. Цената <210> тогава е била около 4000 лева, но не е била предназначена за продажби на граждани. След това производството е дадено на „Оргтехника“ в Силистра. Още в началото имат големи поръчки за чужбина, а не им достигат мощности.
Производството е скачало с десетки пъти всяка една година и достига стотици хиляди, разказва Димитър Блъсков. Именно „елките“ проправят пътя ни към компютрите, смята той. Тогава на най-високо съветско ниво се взима решението България да прави запаметяващи устройства. Така за няколко години сме сред първите три страни, които произвеждат големи харддискове. С компютрите започваме да правим и свои чипове от серията Т-600.
„Заводът в ДЗУ е най-модерният в Източна Европа. В руски сайтове четох материали, че при едно посещение Горбачов е бил толкова впечатлен, че казал: „Такова нещо не може да стои близо до границата с Турция!
Да се дублира производството в Съветския съюз!“. Сега единственият жив остатък от епохата на соца е завод „Оргтехника“ в Силистра – предприятието правило калкулаторите. Там произвеждат касови апарати, теглилки и принтери.
Блъсков е изложил над 100 машини с музеен вид. „Елките“ му са над 20 модела, магнитните устройства са 5, компютрите са много повече. Има 12 механични касови машини, които България не е правила. Няколко от тях са съветски. Тежат по 30-40 кг. Убиват ги българските „елки“.
Made in Plovdiv Уникалните елки на почит в ГДР
Много чужденци харесват старата българска електроника. Точно така колекционерите намират редки и непознати у нас джаджи. „Едната посока на търсене е в Русия и Украйна. Там колекционирането е двупосочно.
От там купих пловдивските компютри „Пълдин 601″. Другото направление е Германия. Това означава, че сме имали много добър износ за тази страна. И това са продукти, които не се намират в България. От ГДР може да намериш невероятни модели „елки“, разказва Блъсков.
Големият корифей в поправката на ретро електрониката в Пловдив е Пламен Вайсил. Той изключително добре поправя, но и конструира нови устройства. Голям почитател е на компютрите „Правец“ и „Пълдин“. В Търново Орлин Димитров е голям почитател на „Робко“. Съживява ги, ремонтира ги, създава нови компоненти. Дублира старата платка, за да може да работи с други програмни езици. / marica
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
