Кървавите пари на Ягодова България

Кървавите пари на Ягодова България
„Ти какво си направила, бе жена? В офиса е хаос, разбрали са, че си журналист и гледат само български медии.

Виждаш сама, че тук идват само хора от определени региони на България– това е политика на фирмата” – казва литовецът, който ме докара във фермата от  Кентърбъри.

И продължава настоятелно  да любопитства: ”Кой ти каза за тази ферма, кой те прати да пишеш за нея..”

„Никой не ме е пратил, аз сама се изпратих и сама си намирам темите за които да пиша и да разказвам”… За протокола, вече са ми забранили да говоря с хората и да правя снимки..

Но да караме по реда на нещата…Литовецът ме настани в каравана с още три българки..

Размерът на леглото е с мерките на детско креватче. Полагам неимоверни усилия, за да не допусна да ме обземе клаустрофобия.

Имената на повечето хора тук ще разкажа, пиша с иниацили по молба на повечето от тях..Причините , освен страха ще разберете по –насетне  сами…..

В караваната съм с Г. , М. И пак Г. , които са за шеста и седма година тук. На повечето въпроси от чисто женско любопитсто си отговарят сами..Щом сложих очилата за четене, установиха, че съм учителка. И побързаха да ми обясняват , че това – брането на  ягоди е нискоквалифициран труд и не е за образовани хора.

По време на целия разговор се прокрадва непрекъснато и постоянно наплашването с някакви непознати и незнайни за мен дисциплинарки. Получиш ли три и те връщат в България. Това е и смисъла да имаш двупосочен билет, защото може да те върнат още преди да си изкарал пари за обратното пътуване. Г. ми показва, че пие всеки ден диклак, защото „ кокалчетата на пръстите така ми щракат, че чак издават мелодия и звуци”. Другото Г. ме предупреждава, че тук има много помаци и турци от България.

Успокоявам я: никога не съм делила хората според етническата им принадлежност, не ги деля на прости и образовани, защото първо се раждаме хора, а после ставаме доктори, утители и берачи на ягоди ….Образованието може да те направи добър специалист в дадена област, но не и добър човек.

При подписването на договорите питам българката Светлана Димитрова от офиса / тук никой не се представя и не знаеш кой какъв е/ защо всички плашат хора, като мен – за първа година тук, с дисциплинарки и връщане в България. Обяснението й е просто: Това било тактика на старите работницикъм новите, за да ги наплашат. Така новите се провалят , връщат ги в България и така старите работници си осигуряват възможност да берат на бонус! Аман , бе джанъм…Аз на това му казвам психологическа война между българите в Англия. Тук те воюват по между си , кой да остане , кой да бере на бонус, гледат се на криво , и рядко си помагат!

Още в първия ден влизам в полезрението на старите работници. Причините: сама съм, не съм дошла нито със семейството си , нито с цялото мое село. Защото става ясно ,че тук идват предимно хора от определени региони на България – Доспат, Търговище, Гоце Делчев, където безработицата е голяма. Идват цели семейства и цели села. А аз съм сама, след намиране на фирмата чрез обява в интернет! Тези хора И. от Варна, за седма година тук, определям като работливи катъри- без лоши чувства..Работливи , но страхливи..Защото , ако ги върнат в България не могат да изкарат и 200 паунда на седмица! Самият той е с три дисциплинарки, но му трябват още няколко месеца работа, за да получи заветната английска пенсия!

Това е единствената ферма в Англия, в която се раздават дисциплинарки. И то само в кампа в Hereford! Той се смята за базов и тук на практика те обучават да береш и тръстиш ягоди. Те са измишльотина на управителя Ник, който е бивш военен. Дисциплинарка можеш да получиш за всичко: за необран ред, за ненаправена норма, за оставяне на количката в коридора на оранжерията и т.н.

След три дисциплинарки следва изслушване. А след изслушването вариантите са два: директно заминаване за България или още няколко шанса , докато дисциплинарките станат осем. После идва ред на някакви списъци, в които я попаднеш, я не- в края на март и началото на април. Попаднеш ли в списъците си истински късметлия , и отиваш в  лагерите в Марден и Брайли. А там няма дисциплинарки, както сами се сещате.  До излизането на тези списъци много хора се разболяват от стреса.  Н. От Търговище ми сподели, че ходи на работа,но цялото й тяло се тресе от среса и от страха, че няма да може да направи нормата от 20 кг.  През три бокса от моя, се разболява мъжа от семейство от гоцеделчевско село. Водят го в болница и не ходи повече от седмица на работа. От Гоце Делчев е и В., който ми споделя , че не може да спи по цяла вечер , боли го глава и не знае колко време ще издържи.

Ягоди няма, норма има и дисциплинарки също се раздават всеки божи ден.

Причината е публична тайна- за всеки върнат българин  фермата получава по 800 паунда! А групи от България не спират да пристигат всяка седмица..Това засилва още повече психозата..Хората отиват със страх и с треперещи от стреса тела на работа.

Спомнят си и разказват, че преди години , когато във фермата са работили само английски студенти, нормата е била символичните 8 килограма на час за бране на ягоди.

Тук само утрото е добро, когато си казваме сутрин в тъмното „Добро утро”. После всичко придобива някакъв пошъл оттенък. Чувствам се като говедо. И това чувство не ме напуска до последния ми ден във фермата…Или както казва моята съквартирантка : „Тук всички сме само ID- номер” . Тук хората са загубили човешкия си облик. Воюват. Всяка ягода е паунд!

Не е така в лагера на румънците. Получили една дисциплинарка и всички се надигат на бунт, готови са да си тръгнат. Има изключения и сред българите. Такъв е К. От Доспат.

Светва ме, че живея в караваната с „най-старите хиени” в кампа и затова са ме уплашили. Такива са и двамата македонци J. и I. , които ми помагат във всичко. Пием македонска ракия и борим стреса. Ягодиняма и парите , които имаме първите две седмици са по има няма 42-45 паунда. Повече тръстим- но от тръстенето те заболяват чак жилите на врата. Парите са кървави, защото се изкарват много трудно. Палците на пръстите, с които се късат ягодите са кървави- няколко слоя от кожата е свалена. Чистата сума, която можеш да спестиш на месец, според В. От Видин е около 1600 лева.

Има вариант , ако не можеш да си направиш нормата, да си купиш касетки от най-бързите берачи – за паунд! Всеки ден на табло / това ми напомня нашето комунистическо време/ се изнасят списъци : с най-бързите, най-бавните берачи, кой колко дисциплинарки и т.н.

Получавам първата си дисциплинарка- нямам норма. Виждам усилията на единствения скенер Иван, който ми помага:” Хайде, миличка, дай една идея по-бързо”..

Благодаря ти, Иване! Това са първите и последните мили думи, които чувам по време на престоя си във фермата! Сканира ми по няколко пъти second-a! Той не се заплаща, но пък те приближава като килограми до нормата! Берем първо качество, VALUE и SECOND. От трите категории ягоди, които берем се оказва, че ни се заплаща само първо качество..Останалите две категории берем за без пари. Затова и сметката с парите не излиза, така както трябва. Някога се е плащало и VALUE- то . Но за късмет тази година го берем за без пари.

Психолоческия тормоз е ежеминутен. Тук скенерите знаят само две изречения на кръст:

„Колеги, береме само червено” и „ Колеги, който не бере червено го пращам на каравана”.

Всъщност всички берат зелени ягоди и никой не прави нормата, но се движат между 16-18 килограма на час. Аз като новобранец не смея да бера зелени ягоди. Предупреждават ме един път.  Излизам с пълна количка и чувам скенера да казва: „Колежке, предупредих те вече два пъти! Ще те пратя на каравана”  Зарязвам количката в коридора на оранжерията и му казвам, че мога да се пратя и сама на каравана. Зная пътя до там, сещам се, че имам достойнство и се самодисциплинирам!

Румънския менджър, от който си купуваме румънски цигари за 2,70 паунда гледа изумен! Крещи след мен да се върна. Няма, спирам да му правя оборот и на цигарите.

Започвам да ги купувам от българите за 3,50.  Ракията върви по 10 паунда. Като свърши качествената, тази направената 52 градуса се разрежда и се продава в кампа за по 13 паунда..Алъш –вериша е винаги на мода…

След час , час и половина ме викат в офиса. Изслушването се състои в това, че управетеля Ник си твърди постоянно неговото, и изобщо не си прави труда да чуе това, което му казвам аз. Монолога му е отегчителен. Връчва ми още една дисциплинарка , защото вижда, че не се страхувам.  Още на следващия ден получавам третата си дисциплинарка.  Следва обжалването им…

Обмислям дали да обжалвам дисциплинарките или напротив. Обстановката в лагера след работа тегавее…Помаците се наблюдават един на друг, кой с кого, къде и кога… Същото е и сред българите… Ние с македонците сме на уиски, пица и Тоше Проески. Борим стреса. В кухненските помещения се пере и готви на групички. Разменят се рецепти и битовизми. Аз си пера мълчаливо. Далече съм от ягодите и само думите на Кмета могат да ме върнат там, където съм- Ягодова България в Hereford.

„Ето я, Валя Ахчиева е сред нас- сочи ме с пръст Кмета – носиш ли микрофон и скрита камера?”

На следващия ден отново ме викат в офиса. Казвам на Светлана Димитрова, че съм журналист и разказвам истории за българите в чужбина. Пита ме дали ще обжалвам дисциплинарките…Забранява ми да говоря с хората и да правя снимки..Заявава ми гордо, че във фермата има хора с основно образование. Скъпа ми , госпожо Димитрова, би следвало да ви е срам, че политиката на фермата е да наема хора от определени региони на България, където безработицата е голяма, защото тези хора треперят от страх, да не загубят работата си , както и всеки кървав паунд. Същата госпожа затваря всеки път вратата, за да не чуя какво си говорят на английски.Ускоряват документите ми.

Странното е , че когато си замина В. от Русе, на негово име нямаше билет за обратно връщане и трябваше да изчака няколко дни, докато всичко бъде наред с билета му. Просто защото S&A ги купуват на килограм и по-евтино, а ги продават на самите работници по-скъпо. Същото е и ваучерите за ток, които си купуваме от офиса им за паунд.

Срещам между караваните И. от Варна..Споделя ми, че миналата година съпругата му са я карали да сади ягодите с голи ръце : „все едно да вземеш работата на заека” …

Пак там срещам друг колега, който ми споделя , че жена му се е разболяла от стреса …Оживява , когато му казвам , че съм журналист… Радва се, че се е намерил човек, като мен, който да разкаже истината за тази ферма..Подсеща ме да напиша, че тук- за мащабите си в кампа трябва да  има лекар. А  няма.

„Цялата схема е следната…Колкото по-бързо береш, толкова по-големите са бонусите, които скенерите си делят помежду си…Затова и нормата е толкова, 20 кг.. Тук тотално деградираш…Аз съм един от най-добрите берачи, изкарвам добри пари, но след работа почти не мърдам от караваната..И да те помоля, да не споменаваш имена, като напишеш материала си” –  казва ми момчето, което ме вози в колата си от фермата до Кънтърбъри.

А някой беше казал, че човек за едното си име живее….

Loading...

Автор: Меглена Колаксъзова (Чуждоземец)

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.