Страстите в парламента отново се нажежиха до червено, а управляващи и опозиция се хванаха гуша за гуша.
За съжаление всичко това не е с цел да изпълнят предизборните си обещания, които щедро раздаваха в началото на годината. В целия този безсмислен, но и скъп за данъкоплатеца хаос на заден план остава една голяма тайна – всъщност най-голямата тайна на България.
А тя е, че страната ни е богата и целуната от природата, но няма кой да повтаря това и да го използва, за да заемем заслуженото си място в Европа и света. Да се превърнем в Швейцария на Балканите.
Ясно е кой пръв е назовал голямата тайна, при това още преди век – големият родолюбец Алеко Константинов. Съвременните политици обаче нямат изгода българинът да е горд с това, което притежава, да бъде богат, независим и устремен към върха. Такива хора се управляват трудно и не се манипулират лесно. Ето защо голямата тайна на България е крита толкова старателно години наред, та чак до наши дни. От нас зависи! Ако не вярвате, припомнете си думите на Щастливеца!
Вие настигате селото Планиница, кацнало на върховете на два конически хълма, но то не отвлича вашето внимание. Скалите, по-скоро до тези чудни гигантски скали! Минувате село Бански дол и нито го поглждате даже. Скалите, скоро!
Боже, каква е тази пропаст! Каква е там онази бездна, от която се издигат облаци към небето? Спускайте се надолу, спускайте се по стръмнината, потънете в гъстата мъгла, на дъното на бездната е селото Погановци. Не се спирайте, напред!
Още малко, още един хълм… Погледнете сега!… В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!… Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед?
Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжен с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание… Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам:
– Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!…
Из „Какво, Швейцария ли?…“ София, 12 октомври 1895 година. / patrioti.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
