Искаме да ви разкажем една история как един човек става много богат благодарение на металотърсач, с който търси.
Съкровището от Стафордшир открито през 2009г. е на стойност 4,1 милиона долара На 5 юли през 2009 г. Тери Хърбърт, любител търсач на съкровища, претърсвал новоизорано земеделско поле близо до Хамеруич, Стафордшир, Англия, когато металотърсачът му иззвънял.
С разрешението на собственика на земята Фред Джонсън, в продължение на пет дни копаене, били извадени над 3500 предмета. Те били част от това, което започна да се нарича Стафордширското съкровище. Състои се единствено от военни предмети, без съдове, прибори за хранене или бижута.
То включва над 5,1 кг злато, 1,4 кг сребро и полускъпоценни камъни. Гранатите щели да дойдат от толкова далечни страни като Шри Ланка или Афганистан. Предметите най-вероятно са създадени през 6-ти и 7-ми век. По това време мястото е било част от англосаксонското кралство Мерсия.
Възможно е съкровището да е заровено през 875 г. след Христа, когато районът е бил атакуван от викинги. През ноември 2009г. съкровището било оценено на £3,285 милиона и Музеят и художествената галерия в Бирмингам започнаха усилия за набиране на средства, за да съберат достатъчно пари, за да го купят. Само три седмици преди крайния срок тази сума била увеличена. Днес съкровището е изложено в музея в Бирмингам.
Там на острова това начинание е уредено със закон и всеки има право да търси с металдетектор стига собственика на земята да му позволи да извършва теренни проучвания в неговият имот. Обикновено всичко, което се открие се продава и парите се делят 50% на 50% между търсачът и собственикът.
Тези съкровища се закупуват от музеите, ако не представляват интерес за тях им се позволява да ги предлагат за продан на свободният пазар. Във Великобритания и в Европа, САЩ търговията с Антики е свободна и тези неща са конвертируеми. Докато у нас, ако няма закон, а музеите по вероятно е да подменят и продадат някой съкровище, отколкото да закупят такова.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
