Това не е нормално!
Не мога и не искам да проумея как така не реагираме на унищожението ни.
1338 години сме се борили и оцелявали, а сега вяло и апатично гледаме как българите се претопяват, а България загива. Дори не реагираме. Като болник, който е в кома и е оставен в болницата без лечение да умре.
Нима не виждаме какво става? Как полицията защитава само управляващите, а старците по селата са оставени на милостта на крадци и убийци?
Нима не виждаме как всеки закон е лобистки и с една единствена цел – да ни накара да плащаме и да създава условия за корупция? Нима не виждаме как, докато родители събират с касички по магазините пари за операция на болните дечица, политиците си купуват десетки апартаменти, имения и декларират сметки за милиони с една заплата?
Нима не виждаме как хора, работили 40 години, живеят от подаяние от 200 лева, докато хора, не работили и 40 дни друго освен политика, вземат милиони и се подиграват на бедните българи!
Нима не виждаме как всичко некадърно, мръсно, с психически отклонения, необразовано и невъзпитано изплува като мръсна пяна най-отгоре в управлението на държавата? Докато ние гледаме турски сериали и пляскаме с телешки възторг на престъпната мутра, която ни унищожава.
Защо няма реакция? Защо хора, които се възмущават и са против властта, не желаят и не могат да излезят на улицата и да пометат мутрите, които ни унищожават? Защо не се появява читав лидер, който да обедини народа. ЗАЩО ВСИЧКИ ГИ Е СТРАХ? ЗАЩО СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С КАКВО ЛИ НЕ, НО НЕ И С ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ?
Защо изчакват уж подходящ момент, докато народът ни е в агония? Защо слушаме само думи, а не виждаме действия? Защо сме разделени постоянно? Това ли остана от смелият и горд народ на българите?
Нима сме последните българи? Оскотяващи, напускащи на тълпи родината си в търсене на нормален живот? Мислещи само как да се нахранят и да си платят сметките? Какво има да губим още? / Адв. Елена Гунчева, Фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
