Преди 30 години най-шумната и святата нощ за всички нас беше новогодишната.
Тогава Коледата свързвахме повече с коленето на домашното прасе, отколкото с раждането на Божия син, поради простата причина, че не беше модерно да си религиозен.
Затова всички с трепет очаквахме Новата година, а по този повод по магазините пускаха такива неща, каквито през цялата година после нямаше да помиришем. Сред тях бяха и култовите банани. Тогава нямаше Нова година без банани!
Дни преди настъпването на Нова година украсявахме и новогодишната елха. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.
Тя бе от истинска ела, чийто аромат ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките за нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. А вместо витлеемска звезда имаше петолъчна.
На Нова година обикновено канехме гости или бяхме на гости. Атмосферата беше изключително празнична. На трапезата имаше и от пиле мляко. За доброто ни настроение се грижеше Българската телевизия с нейните страхотни и незабравими новогодишни програми. Гвоздеят в новогодишната нощ беше поздравлението от бай Тошо и последващото Дунавско хоро, с което ознаменувахме настъпването на Новата година.
Лееше се шампанско, искреше бенгалски огън и всеки търсеше късмета си в новогодишната баница. А всички съседи излизахме по балконите и се поздравявахме за Новата година.
Най-очакваното пък за всички деца събитие беше разопаковането на новогодишните подаръци.
Тях ги носеше Дядо Мраз и неговата красива помощничка Снежанка. Оставяха ни ги на 31-ви декември преди полунощ под елхата и всеки очакваше да получи най-хубавия новогодишен подарък.
Така беше някога… / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
