Регламентът на състезанието в азербайджанската столица включвал
решаване на
6 задачи в
продължение
на два дни,
свързани с проблеми от живота. Според пловдивчанина са били интересни и не особено трудни. Трябвало внимателно да се четат дългите условия и след това да се напише програма.
“Една от задачите ми бе за робот, който трябва да изпълнява определени действия”, обяснява шампионът. Той е събрал голям брой точки и заедно с още 25 младежи от други страни е отличен със злато. Радослав е участвал и на предишните две олимпиади по информатика – в Иран, 2017 г. , и в Япония през м.г., където е взел бронз. Златният медал от Баку е много ценен за него не само защото е за първенец, но и защото му отваря врати към световни компании. А геният от града на тепетата вижда реализацията си в някоя от тях. Докато връстниците му си почиват, Радослав работи
в столична
фирма за
софтуерно
инженерство
Сам пожелал да стажува в нея.
“Ако нямаше какво да правя, лятото ми щеше да е празно. Досега съм се занимавал само с теоретична информатика, исках да науча нещо и от практиката”, казва момчето. Твърди, че намира време и да отдъхне. През уикендите ходи на морето с приятели.
Остават му броени дни на родна земя, тъй като ще учи компютърни науки в “Оксфорд”. През януари т.г. от престижния университет го уведомили, че е приет. За да влезе във вуза, Радослав е преминал през сериозно сито. Държал изпит по математика и информатика в София, а след това
заминал в
Англия за
интервютата,
които били 5 дни
На тях е бил препитван от светила в областта на компютърните науки.
“Професорите се интересуваха каква е мотивацията ми, проверяваха дали имам логическо мислене и как се справям с конкретни задачи”, уточнява младежът. По думите му нямал никаква представа какви ще са въпросите и трябвало да реагира на момента. Беседите се провели на английски, но не го затруднили. Младежът говори добре езика. Усвоил го в училище и покрай заниманията си с компютрите.
За информатиката Радослав се запалил от по-големия си брат Иван, който също е студент в “Оксфорд”, но по физика. Когато Радо бил в 4-и клас, баткото се записал в клуб по информатика. Не след дълго и малкият се увлякъл по нея. Затова още на следващата година кандидатствал в математическата гимназия в профил “Системно програмиране”.
“Прекарвал съм
и по цяло
денонощие пред
компютрите, когато съм бил улисан в решаването на някоя задача”, признава младежът. До завършването на средното си образование не пропускал състезание. Радослав е благодарен на родителите си, които го насърчавали да се явява на изпити, за да проверява възможностите си. Така му помогнали отрано да се насочи в правилната посока. Майка му и баща му са инженери. Таткото в момента работи в Украйна, а майката, която е родена в Татарстан, е в Пловдив.
“Смятам, че децата от малки трябва да се ориентират какво могат и да не пропиляват времето си. Радослав сам избра информатиката и полага много усилия, за да се развива. Щом нещо му харесва, е упорит и се бори със зъби и нокти да постигне целта си. Неслучайно е зодия Козирог”, коментира майката Светлана Димитрова. По думите ѝ
като малък бил
палав и често я
викали в училище
Батко му Иван обаче оказал благотворно въздействие. Двамата започнали да ходят на състезания по информатика. Когато Радослав спечелил първия си медал, се запалил още повече по сложната наука. Според Светлана успехът му на олимпиадата в Баку и приемането му в “Оксфорд” са резултат на неуморния му труд. Три колежа в реномирания британски университет поканили малкия ѝ син на интервюта, което не се случва често. Майката не смята, че заради заниманията му с компютрите детството му е било ощетено. Момчето успявало да отдели време и за игри. Другата му страст са баскетболът и шахът.
“Радослав е гордост за пловдивската математическа гимназия. Двамата с брат му Иван, който също е наш възпитаник, извоюваха редица победи на състезания”, каза директорката Веселина Карапеева. По думите ѝ до завършването си Радослав е помагал на по-малките в училището. На извънкласни занятия по информатика е споделял с тях опита си от участията си в състезания, давал им напътствия как самите те да се подготвят, съветвал ги по проекти.
“Правят го и други изявени ученици от горните класове. Занимават се с по-малките, предават им своите знания и допринасят за успехите им. Така се създава приемственост между възпитаниците ни. Дори и като завършат, те продължават да общуват помежду си, където и да се намират по света”, посочва Карапеева. Това “шефство” на големите над малките е въведено в гимназията в последните 3-4 г. и работи успешно, коментират преподавателите там.
Радослав твърди, че комуникацията с приятелите му по интереси го мотивира още повече. Мечтата му е един ден да има собствена компания.
“България е сред държавите, където IT секторът бележи непрекъснат ръст. Бих бил щастлив, ако мога да се развивам в родината”, казва талантливият младеж, който е лаурет и на наградата “Джон Атанасов” за 2018-а. / 24 часа
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
