Срамната история с продажбата на българско гражданство трябва да бъде изяснена докрай. Не само заради честта на България, но и заради милионите българи – по гражданство и произход, разпръснати по света.
Това, което казват българите в Молдова, а и в други държави, по какъв начин са изнудвани за пари, за да им се даде българско гражданство, е страшно. А по-страшното е, че след ареста на шефа на ДАБЧ, никаква информация няма какво се случва.
И понеже знаем как при управляващите всеки скандал се замита и не се коментира с надеждата да се забрави, отново ще поставя въпроса: Кой е виновен?
Защото всички знаем, че няма как години наред да е продавано българско гражданство, а Борисов и Каракачанов да не са знаели. Ако не са знаели, значи не им е мястото на тези постове, след като не знаят какво се върши от назначените от тях хора и под носа им. Явно ни мислят наистина за малоумни.
Този срамен въпрос трябва да бъде разрешен в най-скоро време. Защото по света има вероятно хиляди „българи“ с купено гражданство. А като знаем, че критерият да си българин е само 5000 евро, нещата стават много сериозни.
И да напомня – всички български граждани имат правото да гласуват! Колко от купените нови българи ще гласуват на изборите? Или този въпрос не вълнува патрЕота Каракачанов, който иначе се занимава с качествата на военни самолети, от които нищо не разбира. Но се прави на ударен, когато го питат за огромната корупционна схема. Дори още по-нагло предлага вместо агенция, да е министерство. За да крадат още по-сериозно….
Държавата трябва незабавно да отговори на поставените въпроси. И да се поеме политическата отговорност от хората, предложили корумпетата на тези постове. Защото така е в цивилизованите държави. А иначе всички знаем, че са се разпределяли едни пари. На гърба и с честта на България.
И тези хора имат наглостта да ни поучават за историята, за армията, за България. Която продадоха и осребриха! / Елена Гунчева
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
