Началото на обществения сектор в селското стопанство е поставен, но броят на членовете в ТКЗС много бавно се увеличава от 1945 до 1950 г.
През 1950 г. се провежда Втората национална конференция на ТКЗС. Приема се нов примерен устав, което окончателно отделя земеделските сдружения от принципите на кооперацията и налага силно партийно и държавно влияние, като определя ръководителите в управителните съвети, структурата на кооперацията и ценовата политика.
През 1950 г., след национализацията на земеделския инвентар, следва сериозен натиск за масовизиране на колективизацията. На места в селата много стопани са репресирани. Държавната политика, чрез законови актове, също поставя селяните в безизходица и те са принудени да приемат членството си в новите ТКЗС.
През 1950 г. се определят непосилни и задължителни държавни доставки от декар обработваема площ, независимо от характера на земеделското стопанство. Селяните непредали зърно, добитък за месо, мляко, яйца и други държавни доставки по определени ниски цени са осъждани по бързата процедура на продължителни срокове затвор за вредителство.
Респектиращ натиск е обявяването на някои селяни от местните Общински управления за кулаци.
Без да са извършени доказани противодържавни действия, без да са проведени съдебни или други законови процедури, някои земеделски стопани са определяни от местни общински служители и партийни активисти като кулаци и с най-общо формулирани обвинения са приобщавани към вредителите, към неблагонадеждните граждани, към гражданите неприемащи политиката на новата власт.
След това следва показното действие „разкулачване“, с което се респектират всички техни съселяни.
Така се отнемат гори, земи и селскостопански инвентар или се провежда изселване в други населени места.
В издаваните характеристики съпровождащи членовете на семействата им е вписвано „народен враг“ и „кулак“, с което завинаги са променяни човешки съдби. / bgspomen.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
